ГЛАВА ПЪРВА

ВИДОВЕ РАЗУЗНАВАНЕ


Разузнавателната дейност ще е едно от най-бурно
развиващите се и доходоносни предприятия
през следващото десетилетие.
Шпионите няма да си идат, напротив,
ще бъдем свидетели на революционни
преобразувания в шпионажа.

АЛВИН ТОФЛЪР

1.Национално разузнаване
и частно разузнаване

С цел да улесним изложението на материала и неговото възприемане в началото ще маркираме някои основни понятия и направления в разузнавателната теория и практика.
Предназначението на всяко разузнаване е да придобива необходимата информация в областите, определени като приоритетни от ръководната структура, на която това разузнаване служи. Придобитата разузнавателна информация трябва да улесни вземането на важни управленски решения на съответното равнище. Самото вземане на решения не е от компетенцията на разузнаването, но придобитата от него информация трябва да осветлява в максимална степен въпроса, за да може той да бъде решен правилно от отговорната институция.
Разузнаването действа в тези приоритетни направления въз основа на предварително разработен от ръководството му план. Как ще се действа, какви методи и средства ще бъдат използвани при изпълнението на плана, е от компетентността единствено на самото разузнаване. За висшето ръководство е важно да получава информация с необходимата пълнота и периодичност, която да му гарантира правилна оценка на ситуацията и възможност за адекватни изпреварващи или ответни действия на всеки етап. Значението на разузнаването за ръководещата го институция расте с възможностите му да прави вариантни прогнози за развитието на един или друг процес (събитие), като се опира на придобитата от него информация. Но винаги крайното решение не е негово, а на този, който му е възложил задачата.
Националните разузнавателни институции са подчинени на парламента, президента и правителството в йерархичен ред и степен, определени от конституцията на държавата. Освен национални организации в държавното разузнаване могат да влизат и ведомствени структури. Тази практика е широко разпространена в почти всички държави. Като правило за държавата е полезно свои собствени разузнавателни структури да имат министерствата на външните работи, на отбраната, на съобщенията, на транспорта и някои други ведомства.

Като пример ще посочим как е решен този въпрос в рамките на разузнавателната общност на САЩ. Освен ЦРУ, ФБР и Националното управление за сигурност в нея влизат ведомствените разузнавания на Държавния департамент, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на отбраната и разузнаванията на отделните родове войски (армия, ВВС, ВМС).

Националните и ведомствените разузнавателни организации се допълват в усилията си да придобиват информация в направленията, определени като приоритетни от висшето ръководство на държавата.
Освен държавното съществува и т. нар. частно разузнаване. В страните със свободна пазарна икономика това разузнаване придоби особено значение през последните десетилетия на отиващия си век. Частното разузнаване може да бъде подчинено на корпорация, групировка, фирма и дори на отделна личност. Прогнозите на специалистите за бъдещото развитие на частното разузнаване във всеки от тези случаи са оптимистични. Това се потвърждава от съвременните постановки за икономическото развитие на държавно и частно равнище.
През последните години в България се поддържа становището, че демократичната държава не е длъжна да се грижи за опазването на тайните на своите частни научни и производствени структури. Твърди се, че още по-малка нейна грижа би трябвало да бъдат придобиването и предоставянето на необходимата информация за развитие на една или друга частна дейност. На практика тази постановка беше приета официално още през 1990 г. Юридически това все още не е регламентирано поради липсата на закон за националните разузнавателни институции и частните разузнавателни структури. На правителствено равнище обаче беше заявено ясно, че сигурността и информираността на частните предприятия си е тяхна работа. Разбира се, в тази вътрешна държавна политика има както положителни, така и отрицателни страни, нещо, характерно за всички крайни и категорични решения. За частните структури не е важно какви са причините за взетото решение. В момента на своето зараждане те трябваше да предвидят в плановете си за развитие необходимите мерки за защита от конкурентите, да планират структурно и кадрово възможностите за разузнаване на тези конкуренти. Разбира се, това не беше направено. Ръководствата на повечето фирми поставиха ударението върху максималното извличане на печалба при всяка сделка и на всяка цена, дори това да се постига с нарушаването на етиката и принципите на конкуренцията. За много от фирмите тази политика на развитие вече се оказа пагубна, а за други ще се окаже в близко бъдеще.
От друга страна, отказът на държавата да защити в разузнавателен и контраразузнавателен аспект интересите на все още своите и все още държавни производствени единици, научноизследователски звена и технологии доведе до тяхното обезличаване и последващо ликвидиране. Една от причините чуждите инвеститори да загубят интерес към водещи наши производства беше предоставената им възможност прекалено добре да се запознаят с техните научни и производствени тайни, а също и да провокират негативно отношение към техните възможности и бъдещо развитие. Многобройните екипи от гости специалисти - консултанти, които посетиха всяко по-интересно за тях място, нямаха за цел само да оказват безкористна помощ. Никой не може да гарантира, че във всички случаи тези специалисти са действали само като независими международни консултанти, а не като сътрудници на някоя конкурентна структура. По-вероятно е те да са изпълнявали комплекс от задачи, една от който е била максимално точно да се запознаят и да определят възможностите на нашите производства. Потвърждава го и тяхното задължително изискване съответните местни специалисти - ръководители на проекти и разработки - да попълнят специално приготвени формуляри, в които да опишат точно планирането, състоянието, прогнозите и възможностите във финансов и кадрови аспект по проблема, върху който предприятията им работят в момента.

Резултатите от експертните консултации на чуждите гости понякога намираха израз в доста екзотични констатации. Например експерти от една държава на ЕС ни съветваха как да развиваме своето винопроизводство, независимо от факта, че в тази страна не расте грозде, а и на средноинтелигентния българин отдавна вече беше известно, че уискито не се прави от грозде. Стигна се дотам, че ни бяха дадени препоръки да закрием института по лозарство и винарство, тъй като не било рентабилно да го поддържаме. Последвалите успехи на този институт през последните две години и наградите, които получи за своите постижения, доказват несъстоятелността на дадените препоръки.
В подобни случаи е логично човек да си зададе въпроса: "Кой е изпратил този специалист и чии интереси защитава той? На нашата страна или на някой южноевропейски (средиземноморски) производител на вино?"

Но нашите политици не си зададоха подобни въпроси. Какъв е резултатът от всичко това? Отговорът се дава от чуждестранния интерес към приватизирането на българските предприятия и от цената, на която тези предприятия се продадоха. Че подобни разсъждения имат място и че другите държави не постъпват като нас, можем да разберем от примерите по-долу.


• През 1998 г. Федералното бюро за разследване на САЩ предупреди американските компании, че въпреки приетия през 1996 г. Закон за борба срещу икономическия шпионаж редица чужди държави са активизирали дейността си срещу работещи на територията на Щатите компании. Бюрото посочва 1100 случаи на икономически шпионаж и изчислява,че загубите на интелектуална собственост в резултат на чуждестранно и (обърнете внимание) вътрешно разузнаване надвишават 300 млрд. долара.
• От март 1994 г. във Франция влезе в сила закон, обявяващ за наказуемо дори събирането на несекретна информация, която би застрашила интересите на държавата. През есента на 1997 г. беше открито специално училище по проблемите на икономическата война. Точното му наименование според сп. "Виртшафтсвохе" е Ecole de Guerre Economique (EGE). Там се преподава как икономиката може да бъде продължена с други средства - например стратегия за дестабилизиране, настъпателно събиране на информация и др. За директор на EGE е назначен ген. Жан Пишо Дюкро, който преди това е бил ръководител на разузнавателната школа на френските въоръжени сили. Опитът на френските предприятия показвал, че е по-добре да се атакува, отколкото да се изгражда отбрана.
• В интервю от март 1996 г. координаторът на германските специални служби Бернд Шмидбауер заявява, че мерките срещу икономическия шпионаж са не по-малко важни от опазването на военната сигурност. Всички германски специални служби се занимават с тези проблеми. Като централен въпрос се поставя защитата на фирмените тайни на германските предприятия от разузнавателните действия на чуждестранните специални служби.
• В началото на 1996 г. вестник "Таймс" съобщи, че при актуализирането на приоритетните сфери на дейност на британското разузнаване МІ-6 на първо място се поставят икономиката и външната политика. Подчертава се, че най-голямото постижение на всяка разузнавателна институция е да вербува и обучи агентура в тази област.
• През януари 1996 г. Канадската служба за сигурност (CSIS) заложи като приоритетно направление на работа опазването на националната индустрия от икономическия шпионаж. Специализираните периодични списания информираха тогава, че службата за сигурност поддържа оперативни контакти с канадските предприятия, за да може по-добре да защити техните научни и технологични тайни.

Могат да бъдат дадени още множество подобни примери. Нарочно посочихме развитието на проблема след периода на Студената война в държави, за които всички приемат, че са с утвърдена демокрация. Точно тогава някои наши държавници и политици решиха, че страната ни няма вече какво да крие, и я обявиха за държава без свои тайни, тъй като е поела по пътя на демократичното развитие. Ще обобщим със заключението на бившия председател на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването на САЩ, демократа Патрик Лийхи, който през 1994 г. заявява пред сп. “Юнайтед Стейтс Нюз енд Уърлд Рипорт”:

С края на Студената война “правилата на играта” се промениха и сега процъфтяват икономическият и технологическият шпионаж. Резултатът: “втората по старост професия в света” продължава да се разраства. Шпионирането е факт от живота на международните отношения. Съперниците ни шпионират, както впрочем и приятелите ни; шпионираме ги и ние.

Но опазването на държавните икономически тайни е задача на националните разузнавателни и контраразузнавателни служби и доколко успешна или неуспешна е дейността им в тази насока - нека те да носят своята отговорност. Нашата цел е да помогнем на частните фирми в техния стремеж да разширят своите производства и технологии, да укрепят позициите си на пазара, като използват рационално и ефикасно наличните източници на информация за своите конкуренти. Приемаме, че в бъдеще тези конкуренти ще бъдат все повече чуждестранни. Затова ще говорим предимно за фирмено разузнаване, и то във всичките му споменати по-горе аспекти. Монетата обаче винаги има две страни. В случая това означава, че ако знаеш как да придобиеш информация, ще знаеш и как да я защитиш от несанкциониран достъп, т. е. как да запазиш своите тайни или как да изградиш и фирменото си контраразузнаване. В книгата ще разглеждаме въпросите предимно от разузнавателни позиции.