ПЪРВА ГЛАВА ЗАЩО ТОЧНО КНИГА ЗА МЕНОПАУЗАТА? Нуждата от книга за менопаузата е голяма. Преди няколко години, когато започнах да водя курсове за жени в менопауза в Нова Зеландия, установих, че съществуват пропуски в информираността на жените спрямо проблемите на менопаузата. Заедно с хората от персонала на Асоциацията за семейно планиране отидохме да потърсим книги на подобна тематика по библиотеките и книжарниците. Имаше цели полици с книги за готвене, фотография и изобщо за всичко друго, от което може да се интересува човек, но за менопаузата книгите бяха малко. Онова, което се предлагаше, беше или строго медицинско, или остаряло, с изопачени факти, при това често написано със снизходителен тон. Преобладаващото впечатление от прочетеното в тези книги беше, че жени, при които се наблюдават симптомите на менопаузата, обикновено имат прекалено много свободно време, което няма за какво да използват. Накрая решихме да поръчаме две книги, които жените, посещаващи нашите курсове, могат да купят от нас. Радвам се да видя днес тези книги в много библиотеки. Вярвам, че те нямаше да са там, ако не са търсени от повече от 2000 жени, посетили нашите курсове. И така, защо е трудно да се открие в книжарници и библиотеки полезна и практична информация за жените, които са изправени на прага на менопаузата. И къде другаде да потърсим нужната ни информация? Мисля, че една от причините за това е, че менопаузата не представлява интерес за преобладаващата част от обществото, като под “преобладаваща част” се имат предвид мъжете. И от кого да потърсим информация – най-често това са лекарите... Съвсем без оправдание лекарите винаги са смятани за единствен източник на познание, що се отнася до проблемите, свързани с тялото. От друга страна, те, също съвсем неоправдано, приемат и подхранват подобна позиция. Освен всичко друго лекарите са често мъже и по време на обучението си получават недостатъчна информация за явлението менопауза. Да не забравяме и това, че медиците са обучени да лекуват болести и затова все още гледат на менопаузата като на болест. Вероятно, при това съвсем неправилно, много от жените, които се сблъскват с проблема, очакват да им се предпише лечение, базирано на приемането на хапчета. Ако лекарят подскаже по някакъв начин, че промените, които претърпяваме по време на менопаузата, са плод на нашето въображение, то тогава мнозина често ще приемат тази позиция. Всъщност менопаузата е болестно състояние толкова, колкото и пубертетът. Логично е повечето жени да се обърнат за съвет и помощ към близки роднини и приятелки, преминали вече през менопаузата. Но дори жените се отнасят към проблема на менопаузата като към тема, която, ако трябва да се обсъжда въобще, е добре да става при затворени врати. Пример за това е следната случка. Един от нашите лектори беше поканен да говори пред жените от един голям клуб, в който членуват и мъже. Жената организатор обяснила на нашия лектор, че, въпреки че е насочена към жените членове на клуба, темата на лекцията трябва да се обяви публично на дъската за обяви. И предложила термина менопауза да се замени с израза “проблеми на средната възраст”. Страховете ни относно реакцията на мъжете към менопаузата или към всичко, свързано с женската анатомия, са винаги много силни. Сещам се за два примера за подобни реакции, които можем да очакваме. Първият случай беше преди няколко години, когато бях стажант журналист. Беше ми възложено да напиша статия относно рак на шийката на матката. Редакторът на изданието, обаче, тайно бе написал бележка на помощник-редактора, който я препрати на мен със забележката “да си погледна пак съдържанието”. Бележката гласеше: “Терминът “шийка на матката” никога няма да бъде използван във вестника”. Останах шокирана — как се очаква да се пише за рак на шийката на матката, без да бъде използвана думата шийка. Подобен случай имах през 1981 година, когато трябваше да водя поредица от курсове за менопаузата. Това привлече вниманието на различни жени репортерки, една от които бе извикана незабавно в офиса на редактора, който й заяви, че “менопаузата не е нещо, за което хората искат да четат на закуска”. Въпросът за менопаузата е обгърнат от тайнственост просто защото все още жените са объркани и чувстват срам и страх от откритото обсъждане на темата. Това може да се свърже с чувството, което сме имали като девойки за телата си и за менструацията в частност. Спомням си, че като девойка бях готова да обикалям дълго по улиците, докато намеря достатъчно симпатичен аптекар, от който да купя дамски превръзки. Повечето от приятелките ми са имали подобни преживявания. За повечето от нас менструацията повече от всичко е темата табу. Женската менструация е била объркващо явление векове наред. Знаем много слухове за наказателната сила в мистичните качества на менструалната кръв. Силата й не познавала граници и била често разрушителна. Носят се легенди за това, как жените можели да причинят заболяване на тютюневите посеви в Нова Гвинея; как причинили смъртта на вид риба на един от островите в Торес Стрейтс в Тихия океан; как предизвикали неуспеха на оризовите посеви в Суматра и смъртта на добитъка в някои части на Африка. Например в традицията на древните жители на Нова Зеландия – маорите, на жените не било позволено да приготвят печено, нито да готвят определени видове храни по време на менструация. Ако се опитвали да събират черупчести морски животни, докато са в менструация, животните се отдръпвали в другия край на брега. Жените не работели в захарните рафинерии във Франция, защото присъствието им можело да понижи качеството на захарта. Не се допускали в мексиканските сребърни мини, защото рудата щяла да изчезне. И ако се случело да започнат работа в опиумната индустрия на Индокитай, сладките мечти на пушачите на опиум се превръщали в кошмари поради поверието, че женското присъствие щяло да вгорчи вкуса на опиума. Такава е силата на менструиращата жена! Но също толкова очевидна причина за нежеланието да се дискутира открито темата за менопаузата е безпокойството на жените относно признаците на напредването на възрастта – и менопаузата, и напредването на възрастта са две неразделни неща: Жените в днешното общество не желаят да остаряват по много причини. Не желаят да им се говори за признаците на напредването на възрастта, като отказват да се възприемат като жени в напреднала възраст. Но настъпва момент, в който жената осъзнава, че остарява. Това е моментът на менопаузата*. * Уайдигър, П. Female Cycles. The Women’s Press Ltd. Лондон, 1975, с. 205. В днешно време жената е ценена, докато е млада, физически красива и може да ражда деца. Но това съвсем не е образ на “перфектната” жена, която познаваме от медиите – в миналото Мерилин Монро, а в днешно време Клаудия Шифър или Летиция Каста. Те са младите, красиви жени, които виждаме да слизат от луксозни автомобили и да красят първите страници на списания и вестници. На тях елегантни млади мъже, слезли сякаш от рекламите на Смирноф, подаряват рози. А жените в напреднала възраст? Тях виждаме само в рекламите за почистващи прерарати. Да се постигне имиджът на “перфектната жена” е непосилно за повечето млади жени и почти невъзможно за по-възрастните. Но бомбардирани отвсякъде от картините на “перфектната жена” ние не можем да избегнем натиска, оказван върху нас, да се опитваме да изглеждаме като тях. Това не е нещо, което е дошло с високотехнологичните медии. Историята и езикът ни гъмжат от отвращаващи образи на възрастни жени – стари вещици, съсухрени старици, покрити с брадавици, – все образи от детските приказки. И това са само няколко примера, които показват колко дълбоко е загнезден негативният образ на възрастните жени в съзнанието ни. Днес в езика навлиза нов термин – ейджизъм (от англ. age – възраст). Това е доказателство, че жените, които осъзнават дискриминацията, основана на признака възраст, надигат глас. През 1980 година в САЩ е създадена нова група, наречена Лига на жените в напреднала възраст (OWL – the Older Women’s League). Тази група е създадена да се бори срещу дискриминацията спрямо жените в напреднала възраст сред американската общественост, навлизането им на пазара на труда, насилието срещу тях и т.н. На всеки, който иска да чуе групата, казва “Ние имаме значение”. Първите колебливи обаждания от възрастни жени започнаха да се получават през 1980 г. чрез Асоциацията по семейно планиране в Нова Зеландия. Асоциацията е основно контрацептивна агенция. По това време тя започна и образователни програми, в които работехме заедно с колеги, допринесли и за тази книга. Нашите сътруднички започнаха да насочват въпросите за менопаузата към нас, с надеждата, че бихме могли поне да посочим подходяща книга на интересуващата се жена. В ранните месеци на 1980 година броят на телефонните обаждания много се увеличи. Жените, които започнаха плахо и срамежливо да говорят за менопаузата, постепенно навлязоха в сериозни дискусии и се оформи картината на по-трудно доловимите белези на менопаузата: периоди на депресия, изблици на енергия, последвани от непреодолима летаргия, както и по-популярните топли вълни и изпотявания. В средата на 1980 г. две от нас бяха поканени да участват в радиопредаване, посветено на контрацепцията. По време на програмата се обади една жена с въпрос за менопаузата. И бентът се отприщи – от този момент нататък всеки зададен въпрос беше свързан с менопаузата. Разбрахме, че има много жени, които отчаяно се нуждаят от информация по проблемите на менопаузата, а няма къде да я намерят. Ние решихме да започнем лекции и дискусии по проблема – кратки, три-четири часови занимания, по време на които жените ще могат да задават въпроси и да намират решение на някои проблеми. Първият сеанс беше като експеримент в движение. Ние бяхме притеснени. Постепенно диалогът потръгна, когато прекъснахме за кафе-паузата, разбрахме, че най-ценното на тази и на последващите сесии е това, което жените споделят помежду си. Кафе паузата продължи повече от час. Някои от жените в първата група оформиха дълготрайно приятелство, други бяха включени в наши последващи курсове Тези занимания продължават с още по-голям брой жени и още повече телефонни запитвания. Повече от 2000 жени са преминали през курсовете. В цялата страна се организираха подобни групи, на които ние помагахме с информация. След първото радиопредаване през 1980 г. имаше още много подобни. Осигурявахме и лектори за много семинари. Времето на менопаузата беше дошло. Информацията за фактите в тази книга е “проверена” от опита, натрупан на подобни срещи. Повече от 500 жени са попълнили въпросници относно протичането на менопаузата при тях – кои са симптомите и каква е продължителността на протичането им, как се е отразила менопаузата на живота им, сексуалността и взаимоотношенията им с другите хора. Отговориха повече от 300 жени. Техните отговори, заедно с материали от дълги интервюта с жени, лежат в основата на тази книга. ВТОРА ГЛАВА ПРЕД ПРАГА НА МЕНОПАУЗАТА Преди да започнем курсовете за менопаузата към Асоциацията по семейно планиране, имахме известни колебания – дали да направим семинарите изключително за жени в менопауза, или и за такива, които, въпреки че смятат че не са в менопауза, искат да са подготвени за това, което им предстои. И тъй като трябваше да проведа нещо като скрининг (вид тест) кой е и кой не е в менопауза, аз питах жените, записващи се по телефона за курса: “Мислите че сте в менопауза?” Ако отговорът беше “да”, следваше въпроса: “Защо мислите така”. Повече от половината положително отговорили жени бяха навлезли в менопаузата. Те бяха във възрастовата група над 45 години, с нередовен менструален цикъл или със спряла менструация. От останалите повечето не знаеха къде са. Нещо повече, те ме молеха да им помогна при определяне на ранните белези на менопаузата. Как могат да знаят какви са признаците. Това е неясна област. Някои жени съобщават за увеличаващ се дискомфорт по време на менструация; други — че са по-възбудими. Някои имат топли вълни дори при нормален менструален цикъл, докато не могат да определят симптомите си, докато не чуят за опита на останалите в групата и не сравнят тези преживявания със своите. Накрая решихме, че при съмнение ще приемаме жените в групата, освен ако са млади и далеч от възрастовия интервал за начало на менопаузата – средата на 40-те, средата на 50-те години. Даже тогава трябва да сме много внимателни, защото някои млади жени също проявяват признаци на менопауза. При по-подробно разпитване се оказва, че те са хистеректомирани и поради това са вкарани в ранна менопауза. Връзката между менопаузата и хистеректомията се обсъжда в четвърта глава. Медиците дефинират менопаузата като “спиране на менструацията”, което семантично е вярно, тъй като отговаря на оригиналното гръцко значение на думата, но също и значи, че когато менструацията спре, всичко приключва. Менопаузата всъщност не е толкова елементарен проблем. Някои от жените от нашите групи споделят, че когато съобщили на лекарите си, че менструацията им още не е спряла, лекарите лесно правели заключението, че симптомите, които ги безпокоят, не са свързани с менопаузата. Всъщност тенденцията при жените е да определят менопаузата не като еднократното събитие на последната им менструация, а като целия преходен период от първите по-слаби признаци на промяна в тялото им до края на тези забележими симптоми. Този “преходен” период може да продължи от 3 до 5 години и дори понякога по-дълго. В медицината под менопауза се разбира последната менструация. Периодите преди и съответно след нея се наричат пременопауза и постменопауза. Периодът около менопаузата – перименопауза. Климактериум и перименопауза често се използват като синоними. ПРИЗНАЦИ НА МЕНОПАУЗАТА Най-ранният и общопроявяващ се признак на навлизане в менопаузата е появяването на непостоянни месечни цикли. Те може да протичат по-леко, да са по-тежки, да настъпват по-рано или на неопределени интервали. Друг най-общ белег са неочакваните промени в настроението. Резките амплитуди в настроението са характерна черта на жените пред менопауза, но те може да се усложнят от промените в начина на живот, които често настъпват по същото време. Горещите вълни, разбира се, са друг признак и те може да се появят във всякакви ситуации до 2–3 години преди спирането на менструацията. Всеки един или комбинация от тези симптоми може да означава, че сте на прага на менопаузата. Ето някои от отговорите на жените, участващи в нашите сесии, на въпроса за първите признаци на менопаузата при тях: Първите признаци за мен бяха изменения в характера на циклите ми. Винаги съм имала редовна менструация, която продължава 7 дни, но в този случай ми идваше на около 3 седмици и продължаваше само 3 дни. Менструацията ми стана нередовна; започнаха да ме обливат горещи вълни. Събуждах се нощем и не можех да си поема дъх. Месечното ми кръвотечение намаля, докато накрая съвсем спря. Преди да ми дойде, чувствах такова напрежение, че ми идеше да се развикам, а през останалите дни всичко ме засягаше по-слабо. Настроението ми се менеше често и чувствах най-общо възмущение от живота. Сякаш всички се справяха с изключение на мен. Започнах да ставам възбудена и раздразнителна – на моменти почти ме обхващаше паника, дори за маловажни неща. По-слабо кръвотечение и пристъпи на болки в костите; дълбока депресия малко преди да ми настъпи цикълът ми и през първите два дни. Циврех за глупости, като се има предвид, че по принцип съм спокоен и жизнерадостен човек. Когато бях на 48, нямах менструация 3 месеца. Чувствах се по-малко ядосана и по-отпочинала от обикновено – но и по-малко енергична. Кръвотечението ми намаля, но менструацията ми се проточи до 7-10 дни. Случваше се да пропусна цял цикъл за месец-два. Започнах да се изпотявам нощем, да ме обливат горещи вълни и да се чувствам неадекватна и нерешителна – сякаш вече бях ненужна. Циклите ми станаха непостоянни, понякога съпроводени с обилно кръвотечение. Започнах да се депресирам и да се затварям в себе си. Това ставаше през деня, преди да ми дойде и забравях изключително много. Никога преди не съм имала подобни бели петна. Обливаха ме леки горещи вълни на моменти – нищо повече. Циклите ми се промениха, ставаха по-тежки, по-леки, по-редки, по-чести – всичко това за период от две години. Обливаха ме горещи вълни. И предполагам по-чести главоболия – от силни стигаха до мигрена, – които са били признак, но не съм ги свързвала с менопаузата. На моменти ми се виеше свят. Забелязах, че влагалището ми е сухо. Напрежението преди менструация също беше ужасно. Вижда се, че, независимо от общия ни опит, спирането на менструацията, настъпването на менопаузата се чувства по различен начин от всяка жена. А КОГАТО ПРИЗНАЦИТЕ ОТСЪСТВАТ? Ако нямате нито един от изброените признаци, може би се питате има ли начин да разберете, че сте на прага на менопаузата. Според редица проучвания не съществува наследствена връзка при определянето на възрастта, при която се навлиза в менопаузата. Така че можете да направите само груби предположения, като попитате майка си, сестрите си или сестрите на майка си кога е спряла менструацията им. Ако пушите, то тогава вашата менопауза ще настъпи преди предполаганото от вас време, тъй като пушенето ускорява целия процес на остаряване. Ако търсите някакви груби ориентири за началото на менопаузата, то за всяка страна има средна възраст, но приблизителната възраст, в която жената навлиза в менопаузата, е между 45 и 55 години, малко по-рано или по-късно от тази възраст е също нормално отклонение.