Причини за появата на артрит

Повечето от причините за появата на артрита са неустановени. Физическа травма като контузия на глезен или нараняване на коляно може да постави началото на развитието на артроза, която е най-честата форма на ставно заболяване. Други причини за появата на артритни болки са недостатъчна физическа активност, наднормено тегло или ставни дефекти (като дъговидни крака) вследствие на прекаран в детството рахит.
Естественият процес на стареене на организма може да причини остеоартрит. Генетичните изменения също са фактор за появата на типове артрит като ревматоиден артрит и някои други по-редки форми. За разлика от артрозата, която е болест на ставния хрущял, други видове артрит, свързани с ненормално функциониране на имунната система, като ревматоидния артрит се дължат на възпаление на ставното покритие на синовиалната мембрана. Други възможни причини или фактори включват въздействието на околната среда (храна, вода, въздух), инфекциозни агенти (вируси, бактерии, гъбички) или ензимни разстройства.
Артритът обикновено засяга хора над 40 години, като е основен здравословен проблем при 60- и 70-годишните. Докъм 55-годишна възраст боледуват еднакво мъже и жени, като се засягат сходни стави. След тази възраст артритът на тазобедрената става се среща по-често при мъжете, докато артритът на ставите на ръцете и коленете създава притеснения повече на жените.
Стресът или преживени душевни травми в много случаи влошават симптомите.
Въпреки че причините за развитието на артрит са неясни, проявите на болестта са много добре изследвани. Различните форми на болестта са свързани със следните оплаквания:
– Повреда на ставния хрущял: явява се при артроза, ревматоиден артрит и други форми на възпалителен артрит, като лупус еритематозус.
– Възпаление на синовиалната мембрана, на кръвоносните съдове, мускули, сухожилия и лигаменти: при възпалителните артрити и други форми на полиартрит (засягане на повече от една става).
– Развитие на кристали в синовиалната течност, което води към поява на атаки от подагра и псевдоподагра.
– Скъсяване или свиване на мускули и сухожилия с последващи ставни деформации. Може да се появи при всеки тип артрит, когато ставата се обездвижи за по-продължително време.
– Уплътнение на кожата около ставата: среща се главно при склеродермия.
– Увредени вътрешни органи: при ревматоиден артрит и други типове възпалителни артрити.
– Недостатъчно движение на ставите при слабост на мускулатурата.
– Намалена мускулна сила и намалена ставна подвижност при обездвижване на ставата за дълъг период.
Четирите най-чести форми на артрит са:
– артроза (или артрозна болест)
– ревматоиден артрит
– подагра
– младежки ревматоиден артрит.
Други болести на ставите и съединителната тъкан включват:
– лупус еритематодес
– синдром на Райтер
– анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев).


Стави

Животът е движение, движението е живот. Двигателният апарат на човека се състои от кости, стави, мускули и нерви. В тази глава накратко ще бъде разгледано устройството на нормално функциониращата става, за да се проследят измененията, които се развиват при болестните процеси.
Ставите представляват местата, където костите се съединяват по различен начин. Много от ставните съединения се движат свободно, но други са почти неподвижни. Има три вида стави: фиброзни, хрущялни и синовиални.
Фиброзните съединения се намират между костите на черепния свод. Тези кости са малко подвижни при новородените, а с израстването на индивида се развиват в костни шевове и стават напълно неподвижни.
Хрущялните стави, като тези между ребрата, гръдната кост и гръдните прешлени, позволяват ограничени движения при акта на дишането.
Синовиалните стави са “големите” стави на тялото: раменните, лакътните, тазобедрените, коленните, глезенните, малките стави на китките, пръстите на ръцете и стъпалата. Тези стави са изградени от ставна капсула и са подсилени с вътрешни и външни връзки – лигаменти. Те са свободно подвижни и хрущялните им повърхности постоянно се смазват от ставна течност, което позволява гладко плъзгане и съвсем нищожно триене помежду им.
Смазващата ставите течност се произвежда от синовиалната мембрана, която представлява вътрешният слой на ставната капсула.

Синовиалната мембрана и течността позволяват на ставата да се движи плавно

Синовиалната мембрана е добре снабдена с кръвоносни съдове и активни клетки, отделящи постоянно смазваща течност. Синовиалната течност, която е безцветна до жълто оцветена, доста вискозна и леко лепкава, съдържа около 95% вода, почти колкото яйчения белтък, откъдето е получила името си (“синовия” от латински означава “като яйце”). Вискозността (гъстотата) на синовиалната течност варира с температурата, като при ниски температури се увеличава. Това обяснява ограничената подвижност на болните стави през зимния сезон. Като смазващо вещество на ставния хрущял синовиалната течност постига степен на триене, която е по-ниска от плъзгането върху лед. Ставните хрущяли абсорбират известна част от течността и когато ставите са подложени на високо налягане, тя се изцежда обратно в ставната междина за подобряване на смазването при тези обстоятелства. Ставите са херметично затворени, тоест в тях не прониква въздух.


Ставен хрущял

Ставният хрущял покрива носещите ставни повърхности на костите и не съдържа кръвоносни съдове. Хранителни вещества като кислород, захари и минерали хрущялът получава главно от смазващата синовиална течност. Хранителните доставки позволяват непрекъснато обновление, предпазват го от износване. Предназначението на хрущяла е да поема ударите и натоварването, които ставите постоянно изпитват, като при това и функционира ефективно през целия живот.
Ставният хрущял е здраво вграден в краищата на костите, повърхността му е гладка с перлена сребристосива лъскавина. Дебелината му варира според вида, големината и функционалното обременяване на ставата – от 1 до 3-5 мм. В ставния хрущял липсват нервни окончания, поради което здравите ставни повърхности понасят големи тежести, без да се усеща болка. Изследван под микроскоп, хрущялът е съставен от клетки, наречени хондроцити, и основна извънклетъчна субстанция, която съдържа вода и тридимензионална комплексна мрежа от колагенни влакна.
Колагенът е жилав протеин (белтък), предпазващ хрущяла от деформиране при нормално налягане върху ставните повърхности. Колагенните влакна съдържат протеогликани и хиалуронова киселина и поддържат циркулацията на ставната течност, която доставя суровия хранителен материал на хондроцитите, а те от своя страна произвеждат основната субстанция и някои ензими.
Когато ставата се подложи на налягане, например при ходене, тичане или повдигане на тежести, хрущялът се притиска и щом движението спре, се отпуска (релаксира). При това компресиране и релаксиране съдържащата хранителни вещества течност циркулира свободно около ставата. Следователно, когато се движим, ние храним ставите си.
Някои стави, като коленните, имат допълнителни хрущялни плочки, подсилени с фиброзна тъкан, и са свързани в краищата си със ставната капсула, чрез т. нар. менискуси. В коленната става менискусите са два и служат за поглъщане на ударната сила при ходене, тичане, скачане. Освен това действат като сензори, които изпращат информация до мозъка за промените на вътреставното налягане.