ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА 
Разпитът на болния, ректалното туширане, допълнителните рентгенови, радиоизотопни и ехографски изследвания и изследването чрез скенер и урофлуометрия в повечето от случаите са достатъчни, за да се постави правилна диагноза при заболяванията на простатната жлеза.

РАЗПИТ НА БОЛНИЯ 
Разпитът на болния е важен момент при прегледа. От точността, с която той ще отговори на въпросите на лекаря, зависи до голяма степен в каква насока ще се проведат изследванията.
Болните със заболявания на простатната жлеза отиват да се прегледат тогава, когато получат болка, нарушения в урината и смущения в уринирането.
Болката при заболяванията на простатната жлеза може да бъде остра, тъпа или прорязваща. Тя се локализира предимно в междинницата (перинеума)[1] и около ануса и може да се разпространи към кръста, слабинния канал, тестиса, половия член и т.н.
Остра болка възниква при остър простатит, абсцеси на простатата и др. Тя е постоянна и често има стрелкащ характер. Болните избягват да сядат, уринирането е учестено и затруднено и понякога се стига до пълна задръжка на урината.

Болката при хроничния простатит е тъпа, непостоянна, изостряща се при употреба на алкохол и при простуда. Болки може да има в началото и в края на уринирането.
При остра задръжка на урината болката се придружава от безрезултатни позиви за уриниране. При хронична задръжка на урината болните се оплакват от затруднено изпразване на пикочния мехур и болезнени позиви за уриниране.
При атония на простатната жлеза, хроничен простатит или абсцес при ходене по голяма нужда (дефекация) от пикочния канал спонтанно изтича белезникав секрет.
Наред със специфичните за даденото заболяване симптоми една част от болните се оплакват и от обща отпадналост, безапетитие, полово безсилие, висока температура, нервна възбуда или депресия и др.
От миналите заболявания особено внимание заслужават прекараните възпалителни заболявания на пикочния канал, болните сливици, зъби и др.

РЕКТАЛНО ТУШИРАНЕ 
Изследването на простатната жлеза се извършва предимно чрез ректално туширане (опипване през правото черво). За тази цел след изпразване на пикочния мехур болният трябва да легне по гръб с умерено сгънати в коленете и разтворени встрани в тазобедрените стави крака. Изследването може да се извърши и ако болният е наведен напред с лакти, поставени върху стол (на кушетка), или е легнал в странично положение. Във втория случай болният лежи на дясната страна със сгънати в коленете крака (може кракът откъм леглото да бъде опънат, а другият – сгънат в коляното, което е за предпочитане). Изследването се извършва с показалеца на дясната ръка, която е с гумена ръкавица (фиг. 4). 
При опипването се установяват формата, големината и консистенцията, болезнеността, границите и взаимоотношенията на жлезата с околните тъкани и органи, състоянието на стената на правото черво и дъното на пикочния мехур. 
Когато е здрава и в нормално състояние, простатната жлеза е с гладка повърхност, с еластична консистенция и е добре отграничена от околните тъкани. По средата се опипва бразда, която я разделя на два дяла. Стената на дебелото черво над простатата е подвижна. Здравата простата не е болезнена. Болезненост при туширане се установява при остър възпалителен процес. Промени във формата и в големината се установяват при аденом, рак, простатит и др. Консистенцията се изменя при остри и хронични възпалителни процеси, аденом, рак, камъни, а границите на простатата са неясни, когато има съмнения за рак и хронични възпалителни процеси.

ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 
Важно значение за диагнозата и лечението на възпалителните заболявания на простатата има бактериологичното изследване, чрез което се определят причинителят и неговата чувствителност към антибиотиците.
При всички болни със заболяване на простатната жлеза се прави и обикновено изследване на урината, изследват се още хемоглобинът и левкоцитите в кръвта, скоростта на утаяване на еритроцитите, уреята и креатининът в кръвта, простато-специфичен антиген (PSA), киселата и алкалната фосфатаза в кръвта, 17-кетостероидите в урината, правят се чернодробните проби и др. При съмнение за рак на простатната жлеза се извършва цитологично изследване на простатния секрет, правят се спермограма и биопсия на простатата, ехография, компютърна аксиална томография (KAT).

РАЗГОВОР С ЛЕКАРЯ 
Болните със заболявания на простатната жлеза задават много повече въпроси в сравнение с пациентите, страдащи от други заболявания. Те се интересуват не само от характера на заболяването и как ще се лекуват, но и дали ще оздравеят напълно. Със своето поведение, знание и опит лекарят трябва да е в състояние не само да лекува заболяването напълно, но и да вдъхне вяра на болния, че болестта е лечима. Често и най-малката грешка в поведението на лекуващия лекар е достатъчна да обезвери болния в добрия изход на заболяването. Затова е необходимо лекуващият лекар да познава много добре не само характера на заболяването, но и болния човек с неговите индивидуални особености, тип нервна система и т.н. Болните също така трябва да бъдат търпеливи и да знаят, че оздравяването зависи не само от лекаря, но и от тях.
В България са създадени всички необходими условия – висококвалифицирани специалисти, лекарства и апаратура, които дават възможност всички болести на простатната жлеза да се излекуват напълно.


ТРЕТА ГЛАВА
ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА 

АПЛАЗИЯ 
Аплазията, или липсата на простатна жлеза, е аномалия, която обикновено се наблюдава при недоносени деца и се среща най-често в съчетание с аномалии и на някои други органи на пикочно-половата система, като крипторхизъм, фимоза, липса или неправилно разположение на бъбрека, аплазия на семенните мехурчета и др.

ВРОДЕНА И ПРИДОБИТА ХИПОПЛАЗИЯ 
Значително по-често се среща хипоплазията (недоразвитието) на простатната жлеза, която също се съпровожда с аномалии и на други органи (фимоза, задръжка на тестиса и др.). Тя може да засегне само част от простатната жлеза или цялата простатна жлеза, т. е. да бъде частична или обща.
Заболяването се проявява с разстройство в общото състояние, половата функция и уринирането. Болните се оплакват от намалена или пълна липса на полова възможност. Уринират по-често, обикновено нощем, а при други случаи се наблюдава изпускане на урината.
Заболяването се разпознава по оплакванията на болните и по резултата от изследването на жлезата. Простатната жлеза се опипва с големина на царевично зърно до ядка на лешник.
Вродената хипоплазия на простатната жлеза трябва да се разграничи от придобитата хипоплазия или т. нар. атрофия на простатата.
Причините за появата и развитието на придобитата атрофия на простатната жлеза най-често са нарушен хормонален баланс, притискане на жлезата отвън и др. По косвен начин чрез нарушение на хормоналното равновесие тя може да се причини от йонизиращо лъчение. В напреднала възраст атрофията на простатната жлеза е свързана със старческите промени, които настъпват в целия организъм.
Лечението на вродената хипоплазия на простатната жлеза е медикаментозно. Предписват се мъжки полови хормони, от които е налице временен ефект.
Прогнозата на заболяването е неблагоприятна, особено при случаите с аномалия и на други органи на пикочно-половата система.

ВРОДЕНИ КИСТИ Към аномалиите на простатната жлеза се отнасят и вродените кисти. Те се срещат рядко и обикновено се наблюдават в млада възраст. Обемът на кистите не е голям, но са описани случаи със съдържание на кистата до 5 литра. Когато кистите са малки, те не предизвикват оплаквания и се откриват като случайна находка при аутопсия. С увеличение на обема и особено когато се разполагат в близост с вътрешния отвор на уретрата, кистите клинично се проявяват със затруднено и често уриниране и изтъняване на струята.
Диагнозата се поставя въз основа на данните от ректалното туширане. Простатната жлеза се опипва уголемена, с гладка повърхност и с меко-еластична консистенция. При грубо туширане може да се получи разкъсване на кистата. При съмнение за централно разположение на кистата или карцином на простатата трябва да се направи рентгеново контрастно изследване.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА 
ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА 

Възпалението на простатната жлеза се среща предимно във възрастта от 20 до 40 години.
В последните години вследствие на увеличаването на средната продължителност на живота то се наблюдава и при по-възрастните. Среща се най-често при болни, които в момента или миналото са боледували от възпаление на пикочния канал (катар), при болни с ангини, грип, пневмония, възпаление на жлъчния мехур и др., откъдето инфекцията по съседство, по кръвен или лимфен път прониква и в простатната жлеза (фиг. 5). Липсата на движения, простудата, злоупотребата с алкохол, венозният застой в малкия таз, задръжката на секрет при атония на простатната жлеза, запекът и мастурбацията благоприятстват за развитието на възпалението на жлезата. Заболяването се проявява остро и хронично.

ОСТЪР ПРОСТАТИТ 
В началото болните се оплакват от по-често уриниране и парене в пикочния канал, което се усилва през нощта. Те имат неприятни усещания и тежест в слабините, правото черво, понякога съпроводени от болезнено изхождане.
При обективното изследване простатната жлеза се намира леко уголемена и болезнена.
Когато възпалението обхване цялата жлеза, клиничната картина е много по-бурна. Налице са обща отпадналост, липса на апетит, висока температура (до 40?С) с втрисане, болезнено и трудно уриниране, което при някои от болните може да се прояви с частична или пълна задръжка на урината. Езикът е сух, пулсът и дишането са ускорени. При ректално туширане простатата е силно уголемена, с гладка и опъната повърхност, силно болезнена. В началото урината е чиста, но когато възникне пробив на гнойник в пикочния мехур, тя става мътна. Диагнозата на острия простатит не е трудна. Тя се поставя въз основа на оплакванията на болния и резултатите от изследването на простатната жлеза, простатния секрет, кръвта и урината. Лабораторните изследвания, наред с промените, характерни за острата инфекция, показват левкоцитурия, особено след туширане на простата, но типична е находката на простативния секрет, трихомонии и положителна бактериална култура.
Диференциалната диагноза се прави с тазови възпалителни процеси от друг произход, с тумори, разположени в малкия таз, а при по-леките форми с остър цистит и уретрит. Рядко може да се развие и остър възпалителен процес на семенните мехурчета, които могат да стимулират картината на остър простатит.
Лечението на острия простатит е комплексно. В зависимост от вида на инфекциозния причинител и неговата чувствителност се назначават мощни антибиотици и химиотерапевтици. Лечението трябва да продължи до пълното излекуване. За намаляване на болката се дават болкоуспокояващи средства – през устата, мускулно, венозно или под формата на свещички. Добри резултати се получават от приложението на свещички спазмоцибалгин. Със същата цел се назначават и топли процедури във вид на загряващи компреси, грейка, топли седящи вани с температура до 30–40?С. За регулиране изпразването на дебелото черво се назначават слабителни средства.
По време на лечението болните трябва да останат на легло. Те не трябва да имат полови сношения и не бива да консумират алкохол. Храната трябва да бъде пълноценна, без остри подправки.
При острия простатит не трябва да се извършва лечебен масаж, тъй като той може да предизвика засилване на възпалителния процес и разсейване на инфекцията по кръвен път.
Лечението на болните с остър простатит трябва да продължи до пълното им излекуване, тъй като в противен случай съществува опасност процесът да стане хроничен. На практика той е по-трудно излечим. Освен това трябва да се провежда и лечение по отношение на основната причина. А това са най-често инфекциозни огнища, разположени на друго място в организма, или възпалителни заболявания на пикочната система.
Когато лечението се провежда навреме и правилно, острият простатит бързо отзвучава. В противен случай, освен че може да стане хроничен, с възможни усложнения с образуването на абсцес. При оформяне на абсцес не трябва да се изчаква спонтанно пробиване, а незабавно да се проведе хирургично лечение.

ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ 
Хроничният простатит е едно от най-разпространените урологични заболявания, от което боледуват предимно мъже в млада възраст. Среща се и при мъже над 35-годишна възраст (35–40 % от заболелите). В повечето случаи хроничният простатит представлява последица от острото възпаление на простатната жлеза, но може да се развие и първично. Появява се най-често след възпаление на пикочния канал или пикочния мехур, причинено от обикновената бактериална флора, но може да се дължи и на друга инфекция (трихомониална или хламидиална). Половото въздържане и половата злоупотреба не са първопричина за простатита, но те чрез по-обилното и дълготрайно кръвоснабдяване намаляват тонуса на простатата и задържат простатния секрет, което може да благоприятства развитието на простатита. От допълнителните причини най-голямо значение имат различните видове манипулации (цистоскопии, катетризации на пикочния канал), прекараните в миналото или в момента тромбофлебити, хроничният запек и др.
Болните с хроничен простатит могат дълго време да нямат оплаквания и заболяването им да се открие случайно. В клиничната му картина липсват бурните прояви на острия простатит. Първоначалните симптоми включват болки в областта на седалището, които се разпространяват към слабините. Те могат да се усилват в началото и в края на половия акт, като се разпространяват към слабинния канал, бедрата и кръста. Могат да бъдат стрелкащи, тъпи, постоянни или периодични. Друг път се усещат само като тежест и чувство за натиск в областта на междинницата, които при по-голяма част от болните се усилват след употреба на алкохол. Понякога се наблюдават смущения в уринирането, които са придружени с парене в пикочния канал. Нерядко към края на уринирането или при изхождане по голяма нужда от пикочния канал се отделят по една-две капки простатен секрет, в който може да има и кръв. Изтичането на простатен секрет прави силно впечатление на болните и ги кара да се обърнат веднага към лекар. При по-голяма част от болните се наблюдават и обща отпадналост, бърза умора, нарушаване на съня. Най-често страдащите са потиснати, имат периодично или постоянно главоболие и нежелание за работа. Към тях се прибавят и разстройства в половата функция, които могат да завършат с импотентност. Много често причина за половата немощ е страхът, че мъжете няма да могат да извършат половия акт, т. е. налице е психическа импотенция. Развива се тежка невроза. 
В някои случаи се стига до преждевременно семеизпразване, което се дължи на дразненето на нервните окончания в простатната жлеза. Като усложнение на заболяването може да се развие безплодие, което е последица от токсичното въздействие на ненормалния простатен секрет върху подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите.
При една част от болните заболяването може да се прояви със симптоми, които не са характерни за хроничния простатит. Те се оплакват само от болка в областта на тестисите или правото черво. При други случаи болката е само в областта на кръста. Тези пациенти често пъти се лекуват продължително време за проктит, т. е. възпаление на правото черво, радикулит или възпаление на кръвоносните съдове на долните крайници.
При обективното изследване на болните първо впечатление правят бледият и отпаднал вид. Страдащите са потиснати или леко възбудени. При огледа на външните полови органи могат да се забележат леко зачервяване на главичката на половия член и наличие на капка секрет. При ректалното туширане на простатната жлеза, което трябва да се направи винаги след уриниране, най-често тя е леко уголемена, нормална или с намалени размери, с мекотестова или твърда консистенция.
Основно значение за диагнозата има изследването на простатния секрет. Масажът за получаването му трябва да се проведе от латералната към медиалната част на двата лоба. При отделянето на секрет 2-3 капки се поставят върху предметно стъкло и отделно се взема материал за бактериологично изследване.
Характерно за хроничния простатит е наличието на паваж от левкоцити и липса на лецитинови телца. При брой на левкоцитите от 20 и повече на зрително поле, диагнозата хроничен простатит е сигурна. Наред с бактериалните възбудители, хроничният простатит може да се причини и от трихомониална и хламидиална инфекция. Изолирането на причинителите ще определи и начина на лечение. 
Диференциална диагноза се прави между различните видове простатити, включително и туберкулоза, с инфилтранти в малкия таз и най-вече с карцином на простатата.
Лечението на хроничния простатит е трудна и отговорна задача. За получаването на добри резултати е необходимо търпение както от страна на болния, така и от страна на лекаря. Необходима е вяра, че съществуват възможности за излекуване на заболяването. В противен случай резултатите са лоши. По принцип лечението трябва да започне от огнищата, станали причина за появата и поддържането на възпалителния процес в простатната жлеза.
Медикаментозното лечение се назначава само след като се направи бактериологично изследване на простатния секрет. В зависимост от антибиограмата се назначават антибиотици и химиотерапевтици. Дозата и времетраенето на лечението зависят от степента на възпалителния процес. При упорити оплаквания непосредствено след първия курс на лечение, да се проведе втори. След това се прави нова посявка и се отчита резултатът. Ако липсват клиничните симптоми и бактериалната посявка е положителна, наблюдението на болния продължава. По принцип се назначава такъв антибиотик или химиотерапевтик, към който изолираните бактерии показват най-висока чувствителност.
При наличие на гонококи болният трябва да се консултира с венеролог, а когато се докажат трихомони, трябва да се назначи лечение с трихомонацид, флажил, фасижин. Контролни изследвания се извършват на 3-тия и 6-ия ден след лечението. Едновременно с болния трябва да се лекува и половият партньор дори когато липсват клинични и лабораторни данни за трихомонна инфекция.
Медикаментозното лечение се назначава през устата или инжекционно – мускулно или венозно. Местното лечение на хроничния простатит трябва да се провежда много внимателно. Инжектирането на лекарствени разтвори, антибиотици и кортикопрепарати в простатната жлеза през правото черво и междинницата е свързано с голям риск от увреждане на жлезата (кръвоизливи, инфекции, абсцеси и др.). 
На болните се препоръчва и съответен хигиенно-диетичен режим. На първо място те се съветват да не водят застоял живот, а да започнат да правят умерени физически упражнения, както и разходки преди сън. Те трябва да ограничат приемането на трудносмилаеми храни преди лягане. Не се препоръчва употребата на алкохол под каквато и да е форма. Освен това болните трябва да се предпазват от простуда, измокряне на краката, трябва да намалят половите сношения и да нямат запек. Голямо значение има и осигуряването на добър сън. В началото могат да се дават сънотворни лекарства.
Масажът на простатната жлеза се препоръчва само при обилна секреция (спонтанно изтичане на гнойна капка от пикочния канал), тъй като спомага за отстраняването на задържания в жлезата секрет. Той трябва да се извършва много внимателно, леко, от периферията на простатата към пикочния канал и не трябва да трае дълго, а само докато изтича секрет от пикочния канал – т. е. около една минута. Масажите се правят средно два-три пъти седмично, но в началото при много обилна простатна секреция може да се наложи масажът да се извършва всеки ден. Ако от простатата не изтича секрет или ако след него възпалителният процес се засилва, масажирането трябва да се спре. Масажите не трябва да продължават повече от един месец.
Ако в простатната жлеза има гнойни огнища, които не се поддават на медикаментозно лечение, болните трябва да се оперират.
Медикаментозното лечение на хроничния простатит трябва да се съчетае с физиотерапевтични и балнеологични процедури. Санаториалната обстановка, климатичните фактори и физиотерапевтичните процедури оказват много добро въздействие. В нашата страна подходящи за лечение на хроничния простатит са Хисаря и Поморие. Там се прилагат водни процедури (вани, душове), ултразвук и ултрайонофореза с цел да се премахнат болката и застоят в малкия таз, както и за да се намалят възпалителният процес, разнасянето на възпалителния оток и оттичането на простатния секрет. За общо укрепване на организма и повишаване на психическия тонус се назначават физически упражнения, които се съчетават с дихателна гимнастика и гимнастика за аналната мускулатура. Успоредно с това се включват упражнения и за тазовите и коремните мускули.


[1] Междинница (перинеум) – областта между ануса и външните полови органи – бел. ред.