Въведение Мигрената e заболяване, което засяга всички социални слоеве – срещало се е както в примитивните племена, така и във високоразвитите цивилизации. Cпоред някои изследователи това силно страдание измъчва всеки десети човек, според други процентът е два пъти по-висок. Едва всеки трети от страдащите от мигрена обаче се обръща за помощ към своя лекар. Тази книга е предназначена за всички, които живеят и се справят с мигренозното главоболие. Тя запознава с различните медикаменти, които докторите предписват (как те въздействат и помагат или не помагат), как можете сами да си помогнете и с какво може да ви помогне природната медицина. Под природосъобразно лечение се имат предвид всички възможни нетрадиционни лечебни въздействия, които не включват приемането на синтетични лекарства. Тази книга представя историите на много хора, които са излекували своята мигрена. Може би тя ще помогне и на вас да се справите завинаги с мъчителното мигренозно главоболие. Първа глава Какво представлява мигрената "Това е заслепяваща пулсираща болка, която замъглява зрението, губя равновесие, не мога да виждам. Трудно се владея, съзнанието ми е фокусирано единствено върху болката. Тя изцежда цялата енергия от една част от тялото ми. Гади ми се. Трябва да легна в затъмнена стая и да пия много течности. Мисля си, че умирам от тумор в мозъка." (Марк П.) "Усещам такава пронизителна болка, че не мога да я опиша. Често получавам зрителни смущения, нещо като внезапно пътуване. Не мога да се фокусирам, всичко е разпиляно в цветен калейдоскоп. Пространството около мен се движи през цялото време. Това е призма, която сякаш се е разпаднала на цветовете на дъгата. Но аз се чувствам объркана, не мога да се концентрирам, в главата си чувствам ужасна болка." (Сю М.) "Ден преди пристъпа чувствам прилив на енергия. Всичко започва с леко главоболие, като постепенно ми става все по-зле, понякога виждам светлини, понякога ми се гади и повръщам. Думите ми идват трудно преди пристъпа." (Сюзан Б.) "В началото слухът ми става изключително остър – дотолкова, че сякаш се опитвам да доловя нещо от някакво друго измерение, нещо като астрално пътуване. Всичко е кристално ясно. Тогава се появяват играещи зигзагоорбазни светлини. Скоро ми става много зле – гадене, главоболие. Щях да се чувствам по-добре, ако можех да повърна." (Фрида Г.) "Болката беше толкова непоносима, имах чувството, че ако си извадя окото, би могло да стане по-добре. Гадеше ми се, но не можех да повърна, въпреки че това би ме облекчило много." (Мариан Г.) Няма нищо лесно или ясно по въпроса за мигрената. Както показват гореспоменатите случаи, мигрената и симптомите й са често различни. Различен е и начинът на проявлението й. При някои тя се провокира от по-дълъг от обичайното сън, при други причината е в по-голямата физическа активност. Понякога пристъпът може да бъде предотвратен чрез почивка в тиха затъмнена стая, а друг път – чрез eнергични физически упражнения. Мигрената е повече от силно главоболие. Всъщност главоболие може изобщо да не се появи. Въпреки това в Кратък оксфордски речник определението е следното: "Повтарящи се пристъпи на главоболие, често съпроводени с гадене и смущения в зрението." Много от медиците твърдят, че за да е мигренозно, главоболието трябва да е съпроводено от зрителни, стомашни и други вътрешни смущения. Вие може да страдате от силно главоболие, което обаче не е мигрена. Ако болката е внезапна и краткотрайна, това може да е кластърно главоболие. Ако главоболието ви е почти постоянно, то може да е на нервна почва или пък да е провокирано от прекаляването с някакъв медикамент или лечение. Много хора описват мигренозния пристъп като главоболие с продължителност от 2 до 72 часа, съпроводено с жлъчна криза (заради гаденето и повръщането, които го съпровождат). При други пристъпът приключва само с гадене. Някои хора изпитват зрителни смущения преди пристъпите, наричани "аури". Те представляват както ярки светлини около предметите, така и частична или пълна загуба на зрение. Например, докато четете, може да видите празно петно в текста пред вас. Други от страдащите пък загубват временно половината от зрителното си поле. В някои случаи пристъпът се проявява единствено чрез тези аури. Пациентите нямат главоболие, гадене и повръщане. Повечето от хората обаче са свръхчувствителни към светлини и шумове. Различните видове мигрена и главоболие Мигрена без аура (обикновена мигрена) Тъй като тази форма на болестта е най-често срещана, тя се нарича "обикновена мигрена". Мигрена с аура (класическа) Симптомите на аурата са с продължителност около 30 минути и обикновено предхождат другите характерни мигренозни признаци. Този тип мигрена се нарича "класическа мигрена", но се среща по-рядко. Седемдесет на сто от хората споделят, че мигренозните пристъпи не са съпроводени с аури. При класическата и обикновената мигрена най-често главоболието е едностранно, рядко двустранно. При всеки следващ пристъп може да бъде засегнато различно слепоочие. Като сила и степен болката варира от притъпена и дразнеща тежест до свирепа и непоносимо болезнена пулсация. Според статистиката от типичната форма на класическа мигрена се оплакват едва 35 на сто от страдащите от мигренозно главоболие. Въпреки разграничаването на мигрена със и без аура около 30 на сто от болните могат да получават както пристъпи с аура, така и пристъпи без аура. Мигрена без главоболие Както можете да се досетите, става дума за случая, в който страдащият има пристъпи от аура, но не и главоболие. Това обикновено се нарича "подобие на мигрена". Само един процент от мигренозно болните страда от тази форма на заболяването. Мигренозен статус Продължителна мигренозна атака, по време на която главоболието може да променя силата си, но никога не изчезва напълно. Мигренозният статус е състояние, което обикновено налага болнично лечение поради дехидратацията от дълготрайното повръщане, което обикновено придружава главоболието. Кластърно главоболие Пристъпите се появяват обикновено по едно и също време на годината за период от 6 до 12 седмици. Отделните пристъпи са кратки (от 30 до 120 минути), но често са по няколко на ден. Такъв тип главоболие се нарича "мигренозна невралгия". Тази форма не е точно мигрена и се среща сравнително рядко. Понякога я наричат мигрена будилник, защото болките събуждат сутрин със свирепа болезнена пулсация в едното око или слепоочие. Очите се зачервяват и сълзят, ноздрата от същата страна на лицето се запушва или отделя прозрачна течност. Болката е толкова непоносима, че болните не могат да стоят на едно място. Разхождат се, притискат главата си с ръце и дори я удрят в стената. (За разлика от тях мигренозно болните предпочитат да легнат по време на пристъпа.) Много жени споделят, че това ужасяващо главоболие може да се сравни по сила само с родилните мъки. Кластърното главоболие е най-рядко срещаното първично главоболие. Характеризира се с множество пристъпи от главоболие, настъпващи по време на кластърния период. Кластърен период е термин, означаващ самоограничаващ се период от време, през който болният е предразположен към получаване на пристъпи от главоболие. Тези периоди най-често се получават по време на пролетното или есенното равноденствие. През останалото време пациентите обикновено не получават пристъпи освен при хроничната форма на заболяването. Особено типично е провокирането на пристъп от кластърно главоболие от 30 до 50 минути след употреба на малки количества алкохол. Някои други вазодилататори, като нитроглицерин и хистамин, също могат да провокират пристъп. Тези провокиращи фактори са само по време на кластърния период и не действат по време на ремисия. Те могат да се използват като диагностичен тест. Главоболие от напрежение Болките са продължителни и се появяват винаги по едно и също време на деня. Траят от 30 минути до 1 седмица. Често ги описват като стегнат около главата обръч или като напрежение в слепоочията. При около 80 на сто от хората, страдащи от този тип главоболие, болката най-често започва от тила и се разпростира към главата. Не е придружена от повръщане, но понякога се появява леко гадене. За този тип главоболие не е характерна чувствителност към светлина, звуци и движения (както при голяма част от мигренозните пристъпи). Главоболието може да не е свързано с ясна причина или да бъде предизвикано от психологически стрес, тревожност, депресия, соматоформено разстройство, мускулно пренапрежение и преумора, работа в нефизиологична поза, оромандибуларна дисфункция или предозиране на медикаменти за лечение на тензионния тип главоболие. Ежедневният "малък стрес" довежда по-често до тензионен тип главоболие, отколкото остро настъпилият краткотраен стрес. Медикаментозно главоболие Много от съдържащите ерготамин обезболяващи лекарства могат да причинят ежедневно главоболие. Други медикаменти също предизвикват като страничен ефект главоболие. Главоболието се подразделя на два основни типа – първично и вторично. Към първия тип спадат мигрената, тензионното и кластърното главоболие. Вторичният тип главоболие се явява при високо кръвно налагяне, възпалителни процеси, вирусни инфекции, туморни образувания, злоупотреба с алкохол или медикаменти и в много други случаи. На първо място, винаги е необходимо да се изясни дали главоболието е причинено от друго заболяване (вторично главоболие), или е първично.Най-често срещано е главоболието от напрежение (тензионен тип главоболие), по-рядко – мигрената, и най-рядко – кластърното главоболие. Най-силен и краткотраен е пристъпът от кластърно главоболие, от което боледуват по-често мъжете. По-слаб и дълготраен е пристъпът от мигрена, от който боледуват по-често жени. Най-слабо и продължително е тензионното главоболие. Симптоми на мигрената При наличието на толкова различни видове главоболия как да разберете дали имате мигрена? Единственият човек, който може да постави точна диагноза, е квалифицираният лекар специалист. Опитът показва, че проявите на заболяването винаги са различни, но все пак има повтарящи се характерни симптоми: – предхождащи сигнали като безпокойство или летаргия; – непоносимо главоболие; – гадене и (или) виене на свят; – повръщане; – свръхчувствителност към светлина, звуци (фотофобия, фонофобия) и движения; – продължителност на главоболието от 2 до 72 часа; – Абсолютно нормално здраве между пристъпите. Няма специфични диагностични тестове или методики, чрез които да бъде поставена диагнозата. Единствено с изчерпателно снемане на анамнезата и строго спазване на представените критерии се диагностицира страданието. Всеки човек може да преживее мигренен пристъп, но това не означава, че боледува от мигрена. Диагнозата мигрена без аура се поставя при повторяемост поне на пет сравнително еднотипни пристъпа, отговарящи на следните диагностични критерии: – пристъпите продължават от 4 до 72 часа, ако не е приложено лечение; – главоболието отговаря на два от следните критерии: едностранна локализация, пулсиращ характер, умерено или тежко по интензивност, засилващо се при обичайна физическа активност; – по време на главоболието трябва да е налице поне един от симптомите гадене, повръщане, фотофобия или фонофобия; – липса на анамнестични и клинични данни за вторично главоболие. Диагнозата мигрена с аура изисква наличието на два пристъпа с аура, отговарящи поне на три от следните критерии: – един или повече напълно обратими симптоми на аурата, сочещи наличието на огнищна корова и/или стволова дисфункция; – поне един симптом на аурата да е с постепенно развитие в продължение на повече от четири минути или повече от два симптома, които да се проявяват последователно; – нито един от симптомите на аурата да не надхвърля по продължителност 60 минути; при наличие на повече от един симптом тяхната продължителност нараства пропорционално. – между аурата и главоболието да има светъл период с продължителност, по-малка от 60 минути (то може да се появи също преди или едновременно с аурата). Продроми (предупредителни симптоми) Най-общовалидната характеристика на мигрената е, че обикновено се появяват предупредителни сигнали, които подсказват за приближаването на пристъпа. Aко не виждате аура, може би има други промени в общото ви състояние, които подсказват приближаващия пристъп. Това са т. нар. продроми, които се проявяват по различни начини. Някои хора се оплакват от силна отпадналост преди мигрената. Други споделят за внезапен прилив на енергия. Например страдащият от мигрена викториански романист Джордж Елиът се оплаквал, че се чувства "опасно добре" точно преди пристъпа. "Когато приближава наистина сериозен пристъп, започвам да фъфля, да пелтеча, езикът не ми се подчинява и шефът казва, че е време да отида вкъщи и да полегна. Той знае, че ако почакам още, няма да бъда в състояние да шофирам." По този начин една потърпевша описва продромите. Голям процент от страдащите обаче не може да различи тези предхождащи пристъпа неразположения. По-често те се забелязват от хората, които ги заобикалят. Продължителността на продрома е от 1 до 24 часа. Той може да има много контрастни проявления: – задържане на вода или жажда; – хиперактивност или отпадналост, летаргия; – тревожно безпокойство или еуфория; – притъпена чувствителност или свръхчувствителност; – вълчи апетит (особено за сладки неща) или липса на всякакъв апетит; – диария или констипация; – затруднен говор (дисфазия) или необичайно активна артикулация; – временно забавяне на мисловните реакции (снижаване на интелектуалните възможности) или необичайно остроумие; – размътено, объркано или необичайно ясно съзнание. При около 30 на сто от болните мигренният пристъп се предшества от еуфория, депресия и сънливост, повишен или понижен апетит и др. Ако мислите, че нито един от гореспоменатите продроми не съответства на вашето предмигренозно състояние, попитайте близките си хора. Понякога те забелязват по-добре от вас кога приближава пристъпът. Мигренозна аура Най-кратко мигренозната аура се определя като халюцинации. Те могат да активират всяко от сетивата – зрение, обоняние, слух, вкус, докосване. Някои хора преживяват аурите изключително като визуални промени – светещи звезди, пробягващи зигзагообразни светлосенки, светкавично появяващи се и изчезващи в най-ниската точка на периферното зрение. Други ги описват като деформация на действителността, която може да се окаже толкова объркваща, че хората често не желаят да споменават за преживяването си. Продължителността на това състояние е от 10 до 60 минути. Аурите могат да бъдат позитивни и негативни. Позитивна аура са споменатите визуални халюциногенни пробягващи или статични светлини. Към тези прояви спадат и халюцинациите – например чуването на музика, която не е реална. Негативна аура – нарича се така, защото става дума за случаите, когато нещо липсва. Например преди пристъпа изведнъж не виждате лицата на хората, дори на тези, които са съвсем близо до вас. Или случаите, в които внезапно на страницата на книгата, която четете в момента, се появява черно петно. Могат да бъдат засегнати негативно и другите сетива – внезапна загуба на слух или обоняние. Визуалната аура, още позната и като скотома, може да се състои от халюциногенни звезди, ярки светлини, движещи се светлосенки или даже видения на елфи и т. н. Аурите могат да бъдат много наситени видения – като например светещ персийски килим, цялостни халюциногенни сцени, въображаеми визии на хора, животни и птици. В резултат на аурата всичко може да изглежда миниатюрно или гигантско[*]. [*] Съществува любопитна теория, че може би именно мигренозните аури са причина за зараждането на идеята за романа "Алиса в огледалния свят" на Луис Карол – бел. авт. Халюциногенни миризми – те могат да бъдат изключително приятни, като например миризмата на цветя, или крайно неприятни и отвратителни. Халюциногенни звуци под формата на музика или шум, като възприемането им е много ясно. Другият вариант е звуците да са много трудно доловими – като идващи от много далеч шумове. Халюциногенната сетивност – обикновено под формата на свръхчувствителност към докосване, временна слабост (безчувственост) в едната половина на тялото. Промяна в мускулния тонус (изключително интензивен или тотално снижен) или промяна във вкусовите възприятия. Някои хора усещат странен вкус в устата си, други за момент изгубват това възприятие. Халюциногенна промяна в степента на осъзнатост може да приема формата на временна промяна в цялостното възприятие на действителността, паметта или говора. Аурата възниква постепенно за около 5 до 20 минути и типично продължава не повече от 60 минути (средно 30 минути). Може да бъде последвана непосредствено от главоболието или между двете да има кратък "светъл" период. Най-честа е зрителната аура със сцинтилиращи скотоми и фотопсии. Симптоми при мигренозно главоболие Болката в началото е като при обикновено главоболие, което постепенно се усилва, превръщайки се в пулсираща болка, провокирана от светлини, шумове, двигателна активност. Главоболието обикновено е едностранно. В редки случаи обхваща и цялата глава. Някои от страдащите се оплакват, че се чувстват, сякаш главата им се пука по шевовете, и може би са прави. Жена с отстранена част от черепа вследствие на злополука е наблюдавана по време на мигренозен пристъп. В резултат на пристъпа нейният мозък буквално се подул. В пиковия момент мозъчните пулсации спрели, след което болната повърнала и заспала. Пристъпът отшумял и мозъкът възвърнал нормалното си състояние. Главоболието обикновено се съпровожда с гадене, замаяност, световъртеж, повръщане или чувствителност към светлина и звуци. През това време стомахът често е с нарушена функция – като че ли и той спира да работи. Това прави трудно абсорбирането на антимигренозните медикаменти, особено ако те не са поети в началото на пристъпа, а в разгара му. Главоболието най-често е силно, пулсиращо и едностранно. При около 30 на сто от болните обаче то може да бъде двустранно или да започне като едностранно и впоследствие да обхване и другата половина на главата. При различните пристъпи или по време на един и същ пристъп главоболието може да сменя страната си. Най-често започва от орбиталната или слепоочна и по-рядко от тилната област. Често възниква сутрин след събуждане или през деня и рядко по време на сън. Мигренозният пристъп продължава от 4 до 72 часа. Болните предпочитат да лежат в затъмнена и тиха стая, тъй като главоболието се засилва при физическа активност, светлина и шум. Главоболието се провокира от физическо натоварване, психичен стрес, менструален цикъл, някои храни и напитки, гладуване, недоспиване, продължителен сън и други. Краят на пристъпа Някои хора споделят, че единственият начин да преодолеят мигрената, е да я проспят. Въпреки че това може да стане едва след като мигренозният пристъп започне да отшумява. Много от страдащите споменават за този дълбок целебен сън след атаката. Други откриват, че единственият начин да прекратят пристъпа, е да се "облекчат" и това да спомогне за прогонване на болката. Това облекчаване може да е под формата на хълцане, оригване или пък поглъщане на някаква храна. Понякога дори внезапното психическо или физическо натоварване, като например правенето на секс, спортуването и всичко, което покачва адреналина, може да ускори края на пристъпа или да го предотврати. Други болни споделят, че мигрената им приключва след някаква форма на "отделяне-секретиране", което може да е под формата на плач, повръщане, уриниране, изпотяване, кръвотечение от носа или менструално течение. След пристъпа Може да се чувствате изтощени до крайност или освежени и в приповдигнато настроение. Еуфоричното състояние е по-характерно за предменструалната мигрена и по-необичайно за мигренозните пристъпи, съпровождани от повръщане или диария. След мигренозния пристъп се наблюдават обща слабост, раздразнителност, апатия, липса на концентрация, повишен или понижен апетит. Между пристъпите Възможно е да се чувствате толкова добре, че да не намирате за нужно изобщо да се допитвате до доктор относно периодичното си неразположение. И наистина, ако мигрената ви се появява само веднъж годишно, може лесно да се справите с нея, без да правите каквото и да е. Но честите, трудно поносими болезнени пристъпи могат да бъдат толкова неприятни, че сериозно да засегнат начина ви на живот. Продължителност на пристъпите Мигренозното главоболие обикновено отшумява за около 24 часа. Често обаче то продължава и до три дни. След сериозен пристъп е необходимо цяло денонощие, за да преминат окончателно симптомите на отпадналост и безсилие. Малко са хората, които след атаката се чувстват в приповдигнато настроение, дължащо се евентуално на облекчението, настъпващо след изчезването на болката. При децата пристъпите са по-краткотрайни, с продължителност най-много до няколко часа. С напредване на възрастта те увеличават времетраенето си, по-често са придружавани от аура, но за сметка на това са по-малко болезнени. Честота на пристъпите Честотата на поява на пристъпите варира различно както при различните хора, така и в живота на отделния човек. Атаките може да са един-два пъти месечно или да се появяват по 2-3 пъти седмично. Периодът на интензивни пристъпи може да бъде последван от месеци или години затишие. Тази особеност на мигрената не е изяснена напълно. Най-често пристъпите се разреждат след 55-годишна възраст, но и това е относително. Броят на месечните пристъпи е различен и зависи от наличието на провокиращи фактори. Кой е предразположен към мигрена Мигрената е второто по честота първично главоболие, което се среща при 6 на сто от мъжете и 18 на сто от жените. Началото на заболяването е преди 20-годишна възраст и при 75 на сто от болните е налице наследственост. По-рядко заболяването може да започне в детската възраст или след 40-годишна възраст. Пол Мигрената засяга повече жените, отколкото мъжете. Пропорцията е 3:1. Честите хормонални промени у нежния пол обясняват факта, че преди пубертета процентното съотношение на оплакващите се от мигрена деца от двата пола е 1:1. Възраст При 90 на сто от мигренозно болните първият пристъп се е появил преди 40-годишна възраст. Най-често мигрената се появява в пубертета или около 20-ата година, много рядко по-рано. В единични случаи мигренозните пристъпи се появяват за пръв път у хора над 50-годишна възраст или при деца преди пубертета. Независимо от това, кога са се появили първите симптоми, мигрената се превръща в сериозен здравословен проблем в зряла възраст. Изследванията доказват, че това е валидно най-вече за жените. При мъжете силата на пристъпите не търпи промяна с течение на времето и не зависи от годините. И при двата пола след 55–60 години пристъпите изчезват окончателно. В много редки случаи продължават до късна старост. Интелект и мигрена Дълго време се смятало, че страдащи от мигрена са хора с по-висок коефициент на интелигентност. Този мит е развенчан, след като е установено, че образованите хора по-често се обръщат към лекар във връзка със здравословните си проблеми. Това е единствената причина повечето регистрирани мигренозно болни да са с по-висока степен на образование. В действителност мигрената засяга хората независимо от тяхната раса, социална принадлежност и степен на интелигентност.