Глава 1. Филиас Фог и Паспарту се харесват като господар и прислужник През 1872 година в къщата на “Савил роу” № 7, Бърлингтън Гардънс – същата, в която през 1814 година почина Шеридан[1], – сега живееше Филиас Фог. Той беше един от най-странните и видни членове на Реформаторския лондонски клуб, въпреки че сякаш се стараеше да не привлича с нищо вниманието на другите. И така, един от най-големите оратори, които възхваляват Англия, бе следван от същия този Филиас Фог – загадъчна личност, за която не се знаеше нищо, освен че е изключително галантен мъж и един от най-красивите джентълмени от висшето английско общество. Говореше се, че прилича на Байрон, най-вече в лицето, защото краката му бяха безупречни. Приличаше обаче на един Байрон с мустаци и бакенбарди, на един невъзмутим Байрон, който и за хиляда години не би остарял. Той със сигурност беше англичанин, но вероятно не бе лондончанин. Никога не го бяха виждали нито на Борсата, нито в банката, нито дори на някой търг в Сити. Нито пристанищата, нито доковете на Лондон бяха приютявали някога кораб, чийто собственик да е Филиас Фог. Този джентълмен не фигурираше в нито един управителен съвет. Името му никога не бе произнасяно в адвокатска колегия, нито в Тампъл, нито в кръчмата “При Линкълн”, нито в “При Грей”. Той никога не бе пледирал пред Съда на канцлера[2], нито в гражданския, финансовия или църковния отдел. Той не беше нито индустриалец, нито търговец, нито продавач. Той не членуваше нито в Кралското сдружение на Великобритания, нито в Лондонското сдружение, нито в сдружението “Ръсел”, нито в Западното литературно сдружение, нито в правния отдел, нито в Академията за изкуства и науки, която е под прекия патронаж на Нейно величество. Той не принадлежеше и към нито едно от дружествата, които изникваха в Англия, като се започне от Дружеството на хармонистите и се стигне до Ентомологичното дружество, основано с главната цел да унищожи вредните насекоми. Филиас Фог беше просто член на Реформаторския клуб. На тези, които биха се учудили, че един толкова мистериозен джентълмен може да бъде сред членовете на тази уважавана асоциация, ще отговорим, че той бе приет по препоръка на братя ММ. Баринг, при които имаше неограничен кредит. Оттук произтичаше неговото влияние – чековете му бяха редовно изплащани при предявяване от сметката му, винаги с активно салдо. Беше ли богат този Филиас Фог? Безспорно. Но как беше забогатял, и най-осведомените не можеха да кажат, а господин Фог беше последният, към когото бе уместно да се обърнат, за да научат истината. Във всеки случай той не беше прахосник, но не беше и скъперник, тъй като навсякъде, където не достигаше някаква сума за някое благородно, полезно или щедро дело, той я внасяше мълчаливо и дори анонимно. Накратко, нямаше човек, по-необщителен от този джентълмен. Той говореше възможно най-малко и колкото по-мълчалив беше, толкова по-загадъчен изглеждаше. Все пак животът му беше подреден. Но той с математическа точност правеше винаги едно и също нещо и въображението, недоволно, търсеше нещо отвъд това. Беше ли пътувал? Възможно е, тъй като никой не познаваше по-добре от него картата на света. Нямаше кътче, колкото и отдалечено да е, за което той да няма специални познания. Понякога, но с много малко думи, кратки и ясни, той внасяше яснота в хилядите приказки, изказани в клуба по повод изгубени или заблудени пътешественици. Той посочваше истинските възможности и често думите му звучаха пророчески, и в крайна сметка винаги бяха оправдани. Това бе човек, който би трябвало да е пропътувал света, поне мислено. Това, което беше сигурно обаче, е, че от дълги години Филиас Фог не бе напускал Лондон. Тези, които имаха честта да го познават малко повече от останалите, твърдяха, че никой не би могъл да го е видял другаде освен по прекия път, който той изминаваше всеки ден, за да се прибере вкъщи. Той прекарваше времето си единствено в четене на вестници и игра на вист[3]. В тази мълчалива игра, толкова присъща на природата му, той често печелеше, но никога не си прибираше печалбата и тя представляваше значителна част от средствата, които той отделяше за благотворителност. Впрочем трябва да отбележим, че господин Фог очевидно играеше не заради печалбата, а заради самата игра. Играта беше за него битка, борба срещу някаква трудност, но борба без движение, без преместване, без умора, а това подхождаше на характера му. Не се знаеше нищо нито за съпруга, нито за съществуващи деца на Филиас Фог, което може да се случи и на най-порядъчните хора, нито пък за роднини или приятели, което в действителност се случва по-рядко. Филиас Фог живееше сам в къщата си на “Савил роу”, където никой не пристъпваше. Никога не се говореше за вътрешната подредба. Един-единствен прислужник бе достатъчен, за да го обслужва. Той обядваше и вечеряше в клуба в точно определени часове, в една и съща зала, на една и съща маса. Никога не обсъждаше колегите си и не канеше непознати. Прибираше се вкъщи точно в полунощ само за да спи, без никога да използва тези удобни стаи, които Реформаторският клуб предлагаше на разположение на членовете си. От двадесет и четири часа той прекарваше десет вкъщи, като или спеше, или се грижеше за тоалета си. Разхождаше се винаги с едни и същи отмерени крачки в хола, покрит с мозайка от разноцветни камъчета, или в кръглото преддверие, над което се издигаше стъклен син свод, подкрепян от двадесет йонийски[4] колони от червен порфир[5]. Когато обядваше или вечеряше, кухнята, складовете за продукти, сервизното помещение, където се приготвя храната, рибарницата и млекарницата на клуба доставяха на неговата маса вкусните си ястия. Обслужваше го прислугата на клуба – сериозни господа в черни дрехи, обути с меки платнени обувки; сервираха му в специален порцелан и върху възхитителна покривка от саксонски плат. Той пиеше шери, порто и вино кларе[6], подправено с канела; папратов сироп и кинамон му се предлагаха в уникалните кристални чаши на клуба. Ледът, доставян от езерата на Америка, с големи усилия запазваше напитките му студени. Ако да се живее при подобни условия, означава да си ексцентрик, то трябва да се съгласим, че ексцентричността има и добри страни! Къщата на “Савил роу” не бе пример за великолепие, но се отличаваше с внушителността си. Освен това с неизменните привички на наемателя u поддържането u не беше никак трудно. Филиас Фог обаче изискваше от единствения си прислужник изключителна точност и изрядност. На този ден – 2 октомври – Филиас Фог бе уволнил Джеймс Форстър. Това момче се бе провинило поради факта, че беше му донесло вода за бръснене, която е осемдесет и четири градуса по Фаренхайт, вместо осемдесет и шест[7]. Сега той чакаше заместника си, който трябваше да се яви между единадесет и единадесет и половина часа. Филиас Фог, седнал напрегнато в креслото си, прибрал крака като войник на парад, опрял ръце на коленете, изправил тяло и вдигнал глава, наблюдаваше как се движи стрелката на стенния часовник. Това беше сложен механизъм, който показваше часовете, минутите, секундите, дните, датата и годината. Както всеки ден, точно в единадесет часа господин Фог трябваше да излезе от вкъщи и да отиде в Реформаторския клуб. В този момент някой почука на вратата на малката стая, в която седеше Филиас Фог. Появи се уволненият Джеймс Форстър. – Новият прислужник – каза той. Влезе един млад мъж на около тридесет години и поздрави. – Вие сте французин и се казвате Джон? – попита Филиас Фог. – Жан, ако не възразявате – отговори новодошлият. – Жан Паспарту[8]. Това е прякор, който ми остана и който оправдава вродената ми способност винаги да се спасявам от неприятностите. Мисля, че съм почтено момче, господине, но за да бъда съвсем честен, ще ви кажа, че всъщност съм имал няколко занаята. Бил съм пътуващ певец, ездач в цирк, правил съм акробатични номера върху кон като Леотар и съм танцувал на въже като Блонден. После станах учител по гимнастика, за да оползотворя таланта си, и най-накрая бях старши пожарникар в Париж. Всъщност в биографията си имам няколко забележителни пожара. Но ето че вече минаха пет години, откакто напуснах Франция, и тъй като исках да вкуся семейния живот, станах камериер в Англия. И така, тъй като останах без работа и научих, че господин Филиас Фог е най-точният и улегнал човек в Обединеното кралство, ето ме пред вас, господине, с надеждата да живея тук спокойно и да забравя прякора си Паспарту... – Паспарту ми допада – отговори джентълменът. – Препоръчаха ви. Имам добри отзиви за вас. Известни ли са ви условията ми? – Да, господине. – Добре. Колко ви е часът? – Единадесет и двадесет и две – отговори Паспарту, като измъкна от джоба си огромен сребърен часовник. – Закъснявате – каза господин Фог. – Простете, господине, но това не е възможно. – Закъснявате с четири минути. Няма значение. Достатъчно е да констатираме закъснението. От този момент нататък – единадесет часа и двадесет и девет минути сутринта, сряда, 2 октомври 1872 година, вие сте на служба при мен. Като каза това, Филиас Фог стана, взе шапката си с лявата ръка, сложи си я на главата автоматично и излезе, без да каже и дума повече. Паспарту чу вратата към улицата да се затваря веднъж – излизаше новият му господар, а после втори път – това беше неговият предшественик Джеймс Форстър, който на свой ред си отиваше. Паспарту остана сам в къщата на “Савил роу”. [1] Става дума за Ричард Бринсли Шеридан, английски драматург, известен с политическите си речи в Парламента. [2] Съдът на канцлера е институция, която е съществувала от ХV в. до съдебната реформа от 1873–1875 г. в Англия. [3] Игра на карти, разпространена във Франция през ХIХ в., която е предшественик на бриджа. [4] Йонийски – стил в древногръцката архитектура. [5] Порфир – вид минерал. [6] Кларе – червено бургундско вино. [7] 84° по Фаренхайт се равняват на приблизително 29° по скалата на Целзий, а 86° – съответно на 30°. [8] От френски Passerpartout – шперц.