Произход на света и боговете

(Митовете за боговете и за борбата им с великаните и титаните са изложени главно по поемата на Хезиод Теогония” (“Произход на боговете”). Някои предания са по поемите на Омир “Илиада” и “Одисея” и поемата на римския поет Овидий “Метаморфози” (“Превъплъщения”).)

В началото бил единствено безкрайният вечен и тъмен Хаос. От него произлезли светът и безсмъртните богове. И богинята Земя (Гея) също била рожба на Хаоса. Когато се появила, тя се разпростряла мощна и силна, даряваща живот на всичко.
Дълбоко под нея обаче в безкрайната дълбочина се родила ужасната бездна – изпълненият с вечна и мрачна тъмнина Тартар. Но не само те били рожба на Хаоса. Той дал на света и могъщата сила – даващата живот Любов (Ерос). И така светът тръгнал към своето съграждане. Вечният Мрак (Ереб) и тъмната Нощ (Никта) също били чеда на Хаоса. А те пък от своя страна дали вечната Светлина (Ефир) и радостния светъл Ден (Хемера). Светлината се разляла по целия свят. Започнали да се сменят денят и нощта.
Мощната и благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе (Уран) и то се разпростряло над нея. Гордо се възвисили към него високите Планини, рожби на Земята. Ширнало се вечно шумящото Море. Чедата на майката Земя си нямали обаче баща.
Възцарилият се над света Уран (Небе) се оженил за Гея. Тя му родила шест синове и шест дъщери –могъщите и страшни титани. Един от синовете им –Океан, който подобно на безкрайна река обгръщал цялата земя, и богинята Тетида дали живот на всичките реки, които носели вълните си към морето, и на морските богини – океанидите. А от титана Хипериони богинята Тея се родили Слънцето (Хелиос), Луната (Селена) и румената Зора – розовопръстата Еос, или както римляните я наричат – Аврора. Еос и Астрей пък дарили звездите, които осветявали мрачното небе, и ветровете: северния бурен Борей, източния Евър, влажния южен Нот и ласкавия западен Зефир, носещ налeти дъждовни облаци.
Освен силните титани могъщата Земя родила също трима великани циклопи – с по едно око на челото, и трима огромни като планини петдесетоглави великани – сторъките (хекатонхейрите), наречени така заради стоте ръце, които имал всеки от тях. Никой не можел да устои срещу силата им. Стихийната им мощ не знаела граници.
Уран, уплашен за господството си, намразил своите деца великани. Затворил ги той в мрачните недра на богинята Земя, без да им разрешава да виждат светлината. Майката страдала много по своите рожби.
Страшното бреме, което било затворено в недрата u, я потискало. Тогава тя извикала децата си титани. Започнала да ги убеждава да въстанат срещу баща си Уран. Те обаче се бояли да вдигнат ръка срещу него.
Единствено най-малкият от тях – коварният Кронос, успял с хитрост да осакати баща си, докато той спял, изгонил го и заел трона му.
За наказание богинята Нощ родила на Кронос цял куп ужасни божества: Танатос (Смърт), Ерида (Раздор), Апата (Измама), Керите (богините на унищожението), Хипнос (Сън) с цял рояк мрачни и кошмарни сънища, безмилостната Немезида (Отмъщение) и още много други. Ужас, раздори, измами, борби и нещастия донесли те на света, когато на трона се възцарил Кронос.

Хера

Съпругата на Зевс – великата богиня Хера, покровителствала брака и пазела светостта и целостта на брачните съюзи. Тя дарявала съпрузите с многобройно потомство и благославяла майките по време на раждането.
След като победеният от Зевс Кронос повърнал цели и невредими Хера и нейните братя и сестри, майка u Рея занесла великата богиня на края на света при беловласия Океан. Там я възпитавала Тетида. Младата девойка живяла дълго в тишина и спокойствие. Но Гръмовержеца Зевс я зърнал, влюбил се в нея и я отвлякъл за своя съпруга. Боговете вдигнали пищна и богата сватба за Зевс и Хера, а богинята на небесната дъга Ирида и харитите (богините на грацията и красо-тата Аглая, Ефросина и Талия) облекли в пищни и красиви одежди булката. Хера засияла със своята младост и величествена красота сред рояка от богове на Олимп, седейки на златния трон редом с великия цар на богове и хора Зевс Олимпийски. Всички богове поднесли дарове на своята повелителка, а Гея (Земя) я дарила с дръвче, върху което греели златни ябълки и което израснало направо от недрата u. Цялата природа славела своите владетели Зевс и Хера.
Хера властвала на високия Олимп и като своя съпруг владеела светкавиците и гръмотевиците. Само една нейна дума – и небето се покривало с тежки черни и дъждовни облаци. Като махнела с ръка, се извивали страшни бури.
Тя била прекрасна с изящните си като лилии ръце и падащите изпод венеца u дивни коси. В огромните u очи горели власт и спокойно величие. Не само боговете, а и нейният съпруг – властелинът на облаците Зевс, я уважавал и ценял. Много често я търсел за съвети. И въпреки това нерядко между Хера и Гръмовержеца избухвали яростни скандали. По време на съвещания на боговете тя смело възразявала и спорела със съпруга си. Така си навличала неговия огнен гняв. Ядосаният олимпийски владетеля я накаже. Хера млъквала, макар че едва се сдържала. Тя никога не забравяла как веднъж Зевс я бил унизил жестоко, като заповядал да бъде бичувана и окована със златни вериги и да бъде увесена между земята и небето с привързани към краката u две тежки наковални.
Нито една богиня не била равна на съпругата на Гръмовержеца. Величествена и в дълга красива дреха, изтъкана лично от Атина, тя се спускала от Олимп в разкошната си, теглена от два безсмъртни коня златно-сребърна колесница, чиито медни спици блестели на слънцето. Там, откъдето преминавала Хера, се разнасяли благоухания. Всичко живо се прекланяло пред великата царица на Олимп.