Когато бил малко момче, Хитър Петър се цанил1 слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено и чорбаджията2 му казал: - Петре, иди при пътната врата, та като дохождат гостите, да им отваряш! Петър стоял зад вратата и мръзнейки, отварял и затварял, докато по едно време не намислил да стори една хитрина. Заключил портата и когато някой тропал вън, го питал: "Кой си? Кажи си името, та да ти отворя". Които си казвали името, ги пускал, а на тези, които мълчали, не им отварял и те се връщали разсърдени. Петровият господар се ядосал на тия, които били поканени и не дошли, а те пък му се разсърдили, че слугата му не ги пуснал да влязат. За да се сдобрят, чорбаджията решил, като не щат да идват в дома му, да ги нагости в друга къща. Но и там слугувал пак Петър. След като се наяли и напили, господарят отделил от яденето, което било останало, и му казал: - Петре, тия гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на онзи, който най-много ме обича! Понесъл Петър яденето. А вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да върти опашка. Петър помислил, че то най-много обича господаря му, и му дал гозбите. Върнал се по-късно и чорбаджията, но жена му го посрещнала сърдито: - Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко поне да ги опитам? - Как, не ти ли донесе слугата? - Не! - казала тя. - Петре, ти кому даде снощи онова ядене? - попитал чорбаджията. - Дадох го, както ми заръча, на тоя, който най-много те обича! - отвърнал Петър. - Че кой ме обича повече от жена ми? - Кучето ти повече те обича! - рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря да го удари. Той го халосал, кучето изквичало и избягало. - Повикай го сега пак - казал Петър. Чорбаджията го повикал. То дошло и взело да му се умилква. - Иди сега и направи същото на жена си! - рекъл Петър. Господарят ударил на жена си една плесница, но леко, на шега. Тя обаче още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът є викнал след нея: "Върни се, ела си, това е шега!" Но тя не го послушала и избягала при баща си. Пращал чорбаджията няколко пъти да я викат, но жената не искала да се върне. - Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми? - натъжил се чорбаджията. - Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне - дори боса - при тебе! - успокоил го слугата. Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, тръгнал по улицата, дето била господарката, и завикал: - Купувам кокошки и масло! Който има за продан, донасяйте! Жената, която познала гласа му, веднага излязла на пътя и го запитала: - Какво е това, Петре? Защо купуваш тези кокошки? - Какво ще е! Ти като замина, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от теб! Довечера ще дигаме сватба, та затова купувам масло и кокошки. Като чула това, без да гледа, че е боса, жената тичешком се върнала у дома си и се сдобрила с мъжа си. И оттогава нарекли Петър Хитър Петър. Като бил млад, Хитър Петър бил много беден. Нямал пари дори да се обръсне и си пуснал мустаци и брада. По едно време го повикали да иде войник. Ама как да се яви с брада във войската? Тръгнал той из пазара да се обръсне, но без пари никой не се съгласявал. Тук ходил, там ходил, спрял се най-сетне при един симидчия - гледал, зяпал, пулил се. Симидчията го видял и му рекъл: - Какво зяпаш, бре? - Тъй както ти гледам симидите, мога на един път да ги изям! - отвърнал Хитър Петър. - Не можеш! - сопнал се симидчията. - Хайде да се хванем на бас, да се обзаложим! - На какво да се обзаложим? - попитал симидчията. - Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците! - казал Хитър Петър. Симидчията се съгласил и за да не избяга Петър, начаса викнал един берберин1. Почнал Петър да яде. Ял що ял, наял се, надумкал се здравата, повече не можел и залък да хапне. Тогава берберинът го хванал и му обръснал брадата и мустаците. Но вместо да се натъжи, Хитър Петър се засмял: - Да си жив и здрав, чичо, че със симидец ме нахрани и за войниклъка ме обръсна без пари! Веднъж Хитър Петър не си платил данъка, защото нямал пари. Бирникът го хванал, вързал го за един кол на слънце и се заканил: - Докато не си платиш данъка, няма да те отвържа! Хитър Петър му казал: - Е, добре, върза ме. Ами ако ме напече слънцето и взема, та слънчасам, кой ще ти плати тогава данъка? Бирникът бая1 се замислил и рекъл: - Е, като те напече слънцето, ще те вържа и на оня кол, дето е на сянка. Хитър Петър попитал пак: - Ами ако ми стане студено и взема да се схвана от студ или да умра, кой ще ти плати данъка? - Тогава ще те завържа пак на първия кол, дето е на слънце! - отвърнал бирникът. Като чул това, Хитър Петър се умирил. Поседял той завързан на кола, па изведнъж завикал: - Хайде, отвържи ме по-скоро, че вече почнах да слънчасвам! И бирникът - какво да прави - отвързал го и го завързал на сянката. Хитър Петър поседял, поседял малко на сянката и почнал пак да вика: - Хайде, завържи ме сега на слънце, че изстинах и почнах вече да се схващам на тая пуста сянка! Бирникът нямало що да чини1, отвързал го и го завързал за първия кол, на слънце. Петър постоял, постоял и пак заискал да иде на сянка. И тъй бирникът го връзвал през целия ден - ту на слънце, ту на сянка. Най-сетне му омръзнало, отвързал го и като го блъснал, му рекъл: - От теб хаир2 няма, ами се махай по-скоро от главата ми! Така Хитър Петър се отървал и не си платил данъка. А бирникът престанал да връзва на кол селяните, които не си плащали данъците, защото разбрал, че трябва да постъпва човешки с беднотията. Веднъж Хитър Петър задлъжнял на селския лихвар. Лихварят го викнал да го пита защо не си плаща дълга. Петър рекъл: - Ами нямам пари бе, чорбаджи! Ето нЎ - нямам с що да си храня и магарето! Лихварят казал: - Ще пестиш бе, Петре! И ще научиш магарето си да не яде! - Харно1, ще го науча да не яде - отвърнал Хитър Петър и си отишъл. И наистина почнал да не дава на магарето си сено. Така продължило една неделя. Но магарето не се научило да не яде, ами взело, та умряло. Хитър Петър си рекъл: "Бре, излъга ме тоя проклет чорбаджия! Ама аз ще му отмъстя, та да има да ме помни! От него кански е писнало цялото село!" Петър отрязал главата на умрялото магаре, увил я във вълна, вързал я в една бохча1, отишъл при лихваря и му казал: - То се вижда, чорбаджи, че няма да мога да ти платя, ами ще вземеш ли срещу борча тая вълна? - Ще я взема, Петре, защо да не я взема! Взел той вълната, но му се видяла тежка, та рекъл: - Уж малко вълна изглежда, а пък баO тежка! Що си турил в нея? Хитър Петър се сопнал: - Магарешка глава съм турил! Лихварят помислил, че Петър се шегува, и взел вълната. Ама след някой и друг ден в къщата му започнало да мирише лошо. Почнал той да дири какво мирише, и най-накрая разбрал, че е от вълната. Развил бохчата, видял магарешката глава и веднага извикал Петър да го пита каква е тая работа. Хитър Петър дигнал рамене: - Нищо не зная, чорбаджи! Ние с теб се разплатихме и повече работа с лихвари нямам! Тогава чорбаджията го дал под съд. Като се изправили пред съда, кадията2 попитал Петър: - Защо си дал магарешка глава на чорбаджията вместо вълна? Хитър Петър отговорил: - Ами аз му казах, кадийо ефенди3, че във вълната има увита магарешка глава! Той взе вълната с главата и си уредихме сметките! Кадията се обърнал към лихваря: - Вярно ли е, че ти е казал за магарешката глава? Чорбаджията, хъката-мъката, си признал: - Абе каза ми, ама аз мислех, че се шегува! Но кадията отсякъл: - Е, като ти е казал и ти си взел вълната, никой не ти е крив! И оправдал Хитър Петър. Чорбаджията излязъл от съдилището и побягнал вкъщи от яд и срам. А Хитър Петър отишъл на мегдана и разказал на цялото село за магарешката глава. И нали селяните мразели лихваря, веднага му извадили прякор - Магарешката глава. И отдето минел, все му викали: - Я, я, Магарешката глава минава! А децата и песен му пеели... Чорбаджията се зачудил и замаял що да стори, като не можел да излезе на глава с Хитър Петър и със селяните. Затова веднъж ги поканил вкъщи на гощавка и им рекъл: - От днес не ми викайте Магарешка глава! Ще подаря на всички ви по една овца, а на Хитър Петър ще подаря две, само и само да се сдобрим и да не ме прекоросвате така! - Бива, чорбаджи, няма вече да ти викаме Магарешка глава - съгласили се селяните. После яли, пили и се веселили. На тръгване всеки нарамил по една овца, а Хитър Петър - две. Като излезли на улицата, Хитър Петър рекъл: - Ей, тая глупава Магарешка глава, не можа ли да даде и за децата по едно агне! Другите веднага завикали: - Вярно, бе, трябваше да даде и за децата по едно агне, да се радват! Ама нали си е Магарешка глава, Магарешка глава ще си остане! И продължили да викат на лихваря Магарешка глава. А той, като видял, че не може да излезе на глава с Хитър Петър и със селяните, избягал от селото. Тъй селяните се спасили от лихваря! Един богаташ рекъл на Хитър Петър: - Ти защо не ме поздравяваш, бре? - Че защо да те поздравявам? - попитал Хитър Петър. - Защото имам хиляда жълтици! - казал богатият. - Е, като ги имаш, твои са си! - Мои са си, ама може да ти дам петстотин! - рекъл богаташът. Хитър Петър се засмял: - Па ако ми дадеш петстотин жълтици, ти ще имаш петстотин и аз ще имам петстотин. Защо тогава да ти се кланям? - А може да ми е омръзнало да съм богат и да ти ги дам всичките! Хитър Петър се засмял още повече: - Ако ми дадеш всичките си жълтици, още по-харно! Тогава аз ще имам хиляда, а ти нищо! Защо тогава да ти се кланям? И тъй, богатият не могъл да наддума Хитър Петър и да го накара да го поздравява. Когато Хитър Петър бил аргатин1 при попа, имало обичай по Коледа, който си заколи свинята, да занесе на попа парче сланина и малко месо. Попът пък, като си колел прасето, събирал селяните на пресен кебап. Но една година свинското месо се търсело много и се продавало скъпо. Попът хранел два шопара, но се чудел как да намери начин да не покани селяните на кебап, а да продаде свинете. Затова се допитал до Хитър Петър. А него го било яд на попа, че от скъперничество не искал да му купи за Коледа поне един нов калпак, и сега намерил сгода да си отмъсти. Затова му казал: - Дядо попе, заколи си свинята, опърли я, очисти я и я окачи под чардака2 до портата, та който мине-замине, да я гледа. А на другия ден се оплачи, че си забравил свинята на двора и през нощта са я откраднали. Тъй селяните, вместо да чакат ти да ги гостиш, ще се смилят и ще ти пратят от своето месо. Този съвет много се харесал на попа. Той окачил очистената свиня под чардака, излязъл из махалата, а на попадията заръчал - като се мръкне, да я прибере. Но като се мръкнало, Хитър Петър скрил свинята, докато попадията се накани. Попът ходил тук-там из селото, от радост, че ще укрие свинята, се понапил, дошъл си късно и си легнал. А на утринта попадията изплакала, че свинята я били откраднали. - Бре, Петре, свинята я няма! - викнал попът. - Тъй трябва да казваш, дядо попе - отговорил Хитър Петър. - Бре, момче, свинята наистина я няма! Кой я е откраднал? - Тъй трябва да казваш, дядо попе! Ти по-напред трябва мен да увериш, че после другите! На дяда попа му идело да се пръсне от яд, но нямало какво да прави. Много го догневяло на Хитър Петър, че му бил дал този ум. Намислил да го набие, но по-напред трябвало да му намери някоя грешка. - Е, Петре - казал на другия ден попът, - свинята тъй и тъй отиде. Сега барем1 вземи да є опърлиш краката и да ми ги сготвиш, че днес попадията е на помен и няма кой да ми наготви. Хитър Петър взел краката, очистил ги и ги турил в тенджерата да врат. А попът пратил Хитър Петър по работа из селото и измъкнал единия крак, за да го набеди, че го е изял, та да го набие. Като се върнал, Хитър Петър надникнал в тенджерата и видял, че краката са три... Но в кочината грухтяла другата свиня. Хитър Петър є отрязал един крак, почистил го и го бутнал в тенджерата - краката пак станали четири. А попът, като поразмислил, се изплашил, да не би тоя дяволски син да му направи пак някой номер, пратил го по друга работа и пуснал скрития крак в тенджерата. Сега краката станали пет... Дошло време дядо поп да обядва. Вади Петър, сипва и брои, но краката вместо четири излизат пет! Слисал се той от тази дяволщина! Попът, като гледал, и той се чудел: - Що е това, Петре, отде се е взел петият крак? Хитър Петър начаса скроил отговора: - Дядо попе, ти нали знаеш да смяташ? - Знам! - отговорил попът. - Е, хайде тогава да смятаме. Две свине колко крака имат? - Осем крака - отговорил попът. - Като е тъй, сметката е вярна - казал Хитър Петър. - Тук са пет крака и на свинята в кочината има три - стават тъкмо осем! Попът се засмял на тази хитрина, но не продумал нищо, защото знаел, че половината вина е негова.