„Илиада” - съдържанието накратко

Ахейците, под предводителството на цар Агамемнон, в течение на девет години неуспешно обсаждат Троя, за да си върнат хубавата Елена, жена на Менелай и следователно снаха на Агамемнон. Парис, син на троянския цар Приам, похищава Елена, станала известна като легендарната „Елена от Троя”, която „Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!” (III, 158). 
След години нападения Троя остава невредима, а троянската армия непобедена. Същото обаче не може да се каже за ахейската армия. Мистериозен мор погубва ахейците. Стотици погребални клади горят всяка нощ. Накрая Ахил, най-храбрият ахейски воин, свиква събрание, за да се разбере причината за мора.
Птицегадателят Калхас разкрива пред всички, че причината за бедствието е надменността на цар Агамемнон, който отказал да върне на баща й, Аполоновия жрец Хриз, получената като военна плячка девойка. Върховният водач неохотно се съгласява да върне девойката, но за компенсация отнема военната плячка на Ахил, най-юначния ахейски воин.
Ахил се разгневява от нанесената му тежка обида и отказва повече да се бие за ахейците. Той се оттегля с войската си до корабите. Ахил се обръща към майка си, морската богиня Тетида, да помоли Зевс, върховния бог, да помогне на троянците срещу ахейците. Зевс се съгласява. 
Двете армии се подготвят за битката и Парис, похитителят на Елена, Менелаевата съпруга, се устремява безразсъдно напред и предизвиква на двубой ахейските герои. Менелай приема и побеждава, но преди да успее да убие Парис, Афродита се намесва и отнася любимеца си на безопасно място в спалнята му в Троя.
Обявено е временно примирие, но то е нарушено, когато един прекалено усърден воин от троянската армия ранява Менелай. По време на последвалата битка Диомед, един от ахейските воини, извършва редица подвизи на бойното поле, като убива много троянци и ранява Афродита. 
Изглежда троянците са на път да загубят битката и затова Хектор се завръща в Троя да помоли майка си и другите благородни троянки да принесат жертва в чест на богинята Атина Палада и да я молят за победа. Хекуба, майката на Хектор, изпълнява ритуала, но Атина отказва да приеме даровете. Междувременно Хектор открива Парис невредим заедно с Елена в спалнята им. Хектор укорява Парис за поведението му, засрамен, той се връща в битката. След това Хектор се среща с жена си и невръстния им син. От сцената личи, че той е силно привързан към семейството си, но също така добре съзнава отговорностите си на водач на троянската армия.
По време на продължаващата битка ахейците постепенно започват да губят кураж. Атина, дъщерята на Зевс, се притеснява те да не бъдат разгромени. За да си отдъхнат малко ахейците, Атина и Аполон решават да накарат Хектор да предизвиква някой от ахейските герои на двубой. Аякс Теламонов се бие с Хектор толкова настървено, че нито един от двамата не успява да надвие другия и е обявено примирие.
По време на примирието двете армии прибират телата на мъртвите си другари и ги погребват достойно, като преди това ги изгарят на специално издигнати за целта погребални клади. Ахейците също така се възползват от примирието, за да засилят защитата си, като издигат стена и изкопават ров около нея.
Битката се подновява и толкова много ахейци падат убити, че Агамемнон предлага да се откажат и да отплават по родните си места, но в крайна сметка се съгласява, че трябва да продължат да се бият. Ахейците изпращат пратеници при Ахил да го убедят да се върне в битката, но той все още се сърди и отхвърля молбата им.
Скоро Агамемнон, Диомед, Одисей и старият Нестор са зле ранени и Ахил осъзнава, че ахейците са изправени пред сериозна заплаха. Той изпраща най-верния си другар Патрокъл да разбере кои са тежко ранените.
Патрокъл разговаря със стария Нестор – един от най-мъдрите ахейски вождове. Нестор убеждава Патрокъл да облече доспехите на Ахил и да влезе в битката. Според Нестор така ахейците ще си помислят, че Ахил се е завърнал, и това ще им вдъхне смелост и сила да устоят в смъртоносната схватка с троянците. Освен това троянците толкова много ще се уплашат от гнева на могъщия Ахил, че ще бъдат лесно победени. Патрокъл обещава да помоли Ахил за разрешение да облече доспехите му и да влезе в битката преоблечен като него.
В същото това време Хектор повежда троянците устремно към изградената от ахейците стена за защита на корабите им и успешно я събарят. Грохотът и врявата от битката са оглушителни. 
Ахил наблюдава битката и разбира, че желанието му скоро ще бъде изпълнено – ахейската армия всеки миг ще бъде разбита. Той изпраща Патрокъл в битката, преоблечен като него. Радост обзема ахейците при вида на Ахил, за когото вземат преоблечения в доспехите му Патрокъл, а троянци ужасени побягват назад към крепостта.
Патрокъл проявява свръхчовешка юначност. Той убива деветима троянци в единоборство, преди Аполон да го удари с такава сила, че доспехите му да паднат на земята. Хектор се възползва от ситуацията и пробожда зашеметения Патрокъл с копието си. Веднага след това за тялото му се разпалва една от най-ожесточените битки. В крайна сметка ахейците спасяват тялото на Патрокъл, а Хектор взима доспехите на Ахил. Ахейците се завръщат на брега, за да бранят корабите си.
Ахил се изпълва с неописуема мъка и гняв, когато научава за смъртта на обичния си приятел. Тетида идва, за да утеши сина си и да му напомни, че съдбата му е предопределила и той да умре, ако реши да отмъсти за Патрокъл. Но също така му казва, че ако ще отмъщава за смъртта на приятеля си, ще помоли Хефест да му изкове нови доспехи.
Ахил прави своя избор – да предизвика сигурната смърт и троянците, за да ги накаже за това, което те (и той) са причинили на Патрокъл. Така той се завръща в битката с нови доспехи и заедно с ахейците обръща в бягство троянската армия. Ахил убива в двубой Хектор, най-прославения троянски герой. Но той не може да засити гнева си и привързва тялото на Хектор за колесницата си. В продължение на девет дни той обикаля с него погребалната могила на Патрокъл.
Родителите на Хектор са толкова наскърбени от тази варварска и жестока постъпка, че Приам, бащата на Хектор, отива при Ахил да измоли мъртвото тяло на сина си. Ахил се трогва от молбите на Приам и спомените за собствения си стар баща и се съгласява да почисти тялото и да го върне.
Тялото на Хектор е изгорено на погребалната клада, след което с много ридания и вопли троянците полагат останките на прославения си воин в златна урна и ги погребват в могила.