Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов.
Освен белетрист и фейлетонист, той е и съдия, прокурор и адвокат. Член е на Демократическата партия, русофил, противник на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов. Убит е от стамболовисти.
Алеко Константинов е най-яркият представител на критическия реализъм в българската литература през 90-те год. на XIX в. Творчеството му е злободневно, като отразява обществено-политическата действителност. Сатирата му се ражда от спонтанния хуманистичен протест срещу експлоатацията и автоматизирането на човека – пример е „До Чикаго и назад”. В „Бай Ганю” създава най-известния сатиричен образ в българската литература, обобщение на парвенюшката буржоазия през първите десетилетия след Освобождението. Пише също така фейлетони и пътеписи. Превежда художествени творби от руски и френски език. Основоположник е на организирания туризъм в България.