Любомир Спиридонов Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Първата му книга, издадена през 1957 г., е озаглавена „Звездите са мои”. 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор е на два романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки”, „Гибелта на Александър Велики”, „Сладко и горчиво”.
Работи в Радио София и вестник „Литературен фронт”. Председател е на съюза на българските писатели през периода 1979–1988 г.
Награден е с редица международни отличия: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); Награди „Мате Залка” и „Борис Полевой” – Русия (1986); Голяма награда на института „Александър Пушкин” и Сорбоната (1989); Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело” (1993).
По повод неговата 70-та годишнина през 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина – първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура”.
През 2008 г. получава наградата Христо Г. Данов за цялостно творчество.