Роден е на 9 ноември 1880 г. в Жеравна. Определян е като майстор на късия разказ. Той е белетрист и драматург, работи и като учител в Добружда. Участва във войните (1912-18). Чиновник е в българската легация в Букурещ (1920-27) и в Министерството на външните работи.
Творчеството му е един от върховете на българското повествователно изкуство. С психологично проникновение, с любов и съчувствие Йовков описва народния живот, народните стремежи към човечност и социална справедливост. В разказите си за войните разкрива душата на българския селянин войник, високата му нравственост – „Разкази” (3 тома). В творбите му реализмът се преплита с романтичната мечта за човешко щастие, за тържеството на красотата в обществените и в личните отношения. Йовков създава жив поетичен свят на благородни и човечни хора със силни страсти. Едни от най-известните му разкази са „Песента на колелетата”, „Вечери в Антимовския хан”, „Старопланински легенди”. Пише също така романи и драми – „Албена”, „Боряна”.
Седемдесет книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и др.