Български философ, професор, доктор на науките. Роден е в Пловдив на 13.03.1928 г. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски”. През 1971 г. става професор по естетика в същото висше учебно заведение. Работи в областта на историята на естетиката, естетиката, история на западноевропейската литература.
Съставител е на книгоиздателски поредици, представящи световното класическо философско, естетическо и есеистично наследство. Автор на сборници с философски есета и монографии – „Трагичното” (1963), „Смешното” (1972), „Немска класическа естетика” (1982), „Съвременна испанска философия”, „Немска класическа естетика (1982), „Мисли и мислители (1995) и др. Пише за И. Кант, Ф. Ницше, С. Киркегор, А. Шопенхауер, Н. Бердяев и др.
Награден е с орден „Стара планина” І степен през 2003 г.