Критиците сравняват Бротиган с Хемингуей (по дълбочината на философските прозрения), с Марк Твен (заради остротата на социалната пародия), с Вонегът (като сила на политическото изобличение), с Джоузеф Хелър (по линията на антивоенния патос), с Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Алън Гинзбърг, Томас Пинчън, Хенри Милър, Кен Киси... и с кого ли още не. Но Бротиган наистина е уникален – чрез сюрреалистичните съчетания на жанрове и изразни средства артистичните му пародии разсмиват и осмиват; забавляват и заболяват от неподозираното самопознание, което донасят на читателя. Ето и едно неоспоримо доказателство за това: „Винаги съм искал да напиша книга, която да завършва с думата „майонеза“.