Мони Ешуа Алмалех живее и работи в София. Ст.н.с. в Института по български език при БАН, преподавател в Нов български университет и в СУ “Св. Кл. Охридски”, работил в Института за история и философия към Ерусалимския еврейски университет. Доктор на науките (2005) с изследването “Внушения за цвят в Петокнижието. Върху иврит и български език”. Автор на многобройни лингвистични и семиотични трудове върху цвета в езика, литературата, фолклора, Библията. Сред тях: “Семантика и синтаксис” (1993), “Balkan Folk Colour Language” (1996), “Цветовете в балканския фолклор. Езикът на цветовете” (1997), “Цвят и слово. Прагматични и психолингвистични аспекти” (2001). Съставител на лексикографски трудове: “Българско-ивритски разговорник: Кратка морфология на иврит, около 3000 думи и изрази” (2002) и „Ивритско-български речник” (2004). Автор на студии, статии и рецензии в специализираната периодика. Носител на награда за високи научни постижения за 2002 г. в областта на хуманитарните науки, както и на приза “Най-провокиращ преподавател” на НБУ (2002).