ДИМИТЪР ТАЛЕВ Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп. Атмосферата на родния град и живота на съгражданите си Талев претворява по-късно в своите романи. Баща му Тале Палисламов е бил майстор железар и ковач, принуден да търси работа в Прилеп. Умира рано, когато синът му Димитър е едва десетгодишен. Грижите за детето се поемат изцяло от майката. От нея Талев наследява любовта към народното творчество. Малкото момче е силно впечатлено от борбата за национална свобода в Македония, от кървавите сражения с турските войски по време на Илинденското въстание. Никога не забравя ужаса и унижението, предизвикани от един обиск в дома му. До смъртта си спомня и разказва за стъпканите портрети на апостолите на свободата Васил Левски, Гоце Делчев и Даме Груев. Отначало учи в родния си град при Данаил Попов, Димитър Попданаилов и Йордан Ацев, от които се научава да цени и обича книгите. Отрано се проявява талантът му на разказвач. Най-чести слушатели са неговите съученици. Прочита забранения от турската власт роман на Иван Вазов „Под игото” и разказва онези части, които са му направили най-силно впечатление. През 1912 г. отива в българската гимназия в Солун, за да продължи образованието си. Там започва да пише стихотворения и разкази и да ги публикува в ръкописния вестник „Смоква” (смокиня), който сам издава. В Солун посреща вестта за свободата на Македония. През 1913–14 г. е ученик в Битоля, в сръбската гимназия. През 1916 г. учи в Скопие. Там попада на „Антология на българската поезия” (1910), съставена от Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов. Жадно чете и поглъща с вълнение стиховете, включени в нея. Постъпва в казармата през 1917 г., с чувството, че изпълнява патриотичния си дълг. Мобилизиран е в София. Тук изчита произведенията на великите руски класици Толстой, Достоевски и Тургенев. Увлича се от социалистическите идеи. Изживява тежко националните катастрофи от 1913 и 1918 г. През 1917 г. в сп. „Родина” е отпечатан първият му разказ. В него се усеща силното влияние на Иван Вазов. През 1918 г. е ученик в Стара Загора. Измъчван от носталгия по родния край, се завръща в Македония и през 1920 г. завършва сръбската гимназия в Битоля. Същата година започва да учи медицина в Загреб, но преди още да е завършил първи курс, се прехвърля във Виена като студент по философия. Там също не остава за дълго и през есента на 1921 г. вече е студент в Софийския университет, специалност славянска филология. Участва в работата по съставянето на етимологичен речник под ръководството на Стоян Аргиров. Има щастието да посещава лекциите на проф. Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Йордан Иванов. Проф. Милетич оценява старанието и способностите на Димитър Талев и му предлага да работи с него, а проф. Йордан Иванов му предлага да специализира туркология. След първия си литературен опит печата свои разкази в социалистическите вестници – в. „Работнически вестник”, в. „Нов път” и в. „Лъч”, но след атентата на църквата „Света Неделя” през 1925 г., разочарован, престава да им сътрудничи. Опитва се да започне работа като учител. Издава книгата си „Сълзите на мама”. Голямо значение за оформянето му като личност и творец, а по-късно и за по-нататъшната му съдба има работата му във в. „Македония”. Започва като коректор, минава почти през всички длъжности в редакцията до директор през 1933 и 1934 г., когато вестникът е закрит. Сътрудничи и на вестниците „Македонска трибуна”, „Свобода или смърт” и „Вардар” и на сп. „Родина”. Издава романа си „Усилни години”. От 1938 до 1944 г. работи във в. „Зора”. Пише първите си творби на историческа тема – „Горският цар”, биография на Гоце Делчев, историко-политическо описание на град Прилеп, романа „На завой”, разкази за деца. Всичко, което излиза под перото му в този период, е пропито със силен патриотизъм. Това не се харесва на властта и не съответства на тогавашната политическа линия и след 1944 г. Димитър Талев е изселен в Перник. Писателят е поставен в пълна изолация. Ограничен е достъпът му до всякакви културни институции. Благодарение на застъпничеството на Георги Караславов и Владимир Поптомов е върнат в София и е възстановено членството му в Съюза на българските писатели. Тук Талев започва усилена литературна дейност. Навлиза в разцвета на творческите си сили. Темата за свободата на Македония и нейното славно историческо минало продължава да го вълнува. В началото на 50-те години излизат романите „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден”, „Гласовете ви чувам”, трилогията „Самуил”. Книгите му получават топъл прием сред читателите. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г.. Избран е за народен представител. Умира на 20 октомври 1966 г.