Елин Пелин се ражда под името Димитър Стоянов на 18 юли 1877 година като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Родното му място е с. Байлово, близо до София. Баща му Иван Стоянов е будна личност и човек, за когото образованието е на особена почит. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890—1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892—1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия, но страстно се увлича в четене, като опознава най-добре българската и руската литература. През 1903—1904 година издава сп. „Селска разговорка” в Самоков. Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903—1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906—1907) заедно с Яворов, а по-късно става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910—1916), уредник в къщата-музей „Иван Вазов” (1924—1944), където работи до пенсионирането си. Става редовен член на БАН (1940), а също председател на Съюза на българските писатели (същата година). През 1949 година чества 70-годишен юбилей в София. На 3 декември същата година умира. Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1895 година публикува първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка” - разказа „Мило е отечеството”; в ученическото сп. „Извор” - разказа „На майчин гроб”; стихотворенията „Зима” и „Привет”. Под стихотворението „Тихи тъги” (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. В повестта „Гераците” (1911) — едно от най-значителните произведения в българската литература — Елин Пeлин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян” (1933) и „Ян Бибиян на Луната” (1934).
|
Издадена:: 2017
Луксозна корица
Брой страници: 408 |
Изчерпана
Цена: 29.99 лв. |
|
Издадена:: 2016
Мека корица
Брой страници: 300 |
Цена: 6.00 лв. |
|
Издадена:: 2006
Твърда корица
Брой страници: 240 |
Изчерпана
Цена: 10.00 лв. |
|