„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.”

Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот.

Костадинов умее да смесва литературни жанрове и да не се вмества в калъпа на стандартното. Това в пълна степен важи за героите му, които са чешити и оригинали. Техният живот е разполовен от 1989 г., а всичко, което им се случва сега, не би било толкова интересно, ако не се съпоставяше с миналото.